Сталин отхапа лакомо половината от сандвича, който гостоприемният собственик на апартамента му приготви, а по покривката се посипаха трохи хляб.
— Страшно се изплаших — отбеляза дружелюбно той. — Дори си помислих, че си ме предал.
Мюлер се разсмя с обичайния си кикот, галейки халбата.
— Коба, ти се майтапиш. Просто забравих ключа си, какво толкова? Почуках тихо, за да не привличам вниманието на съседите, все пак вече е нощ… А пък ти хукна да бягаш през прозореца. Добре, че се заклещи. И къде, mein lieber, щеше да скочиш след това? Забрави ли на кой етаж живея?
Сталин мълчеше сконфузено. На него също не му беше приятно да си спомни, че когато чу плахото потропване, хукна да търси изход и се опита да се провре през горното прозорче, което за щастие се оказа твърде тясно. Трябваше му половин час, за да се измъкне оттам и да разбере, че никой не се опитва да разбие вратата. След това се промъкна до нея, погледна предпазливо през шпионката и видя Мюлер, който стоеше на площадката на стълбището, стиснал кесия, пълна със зеленчуци.
Конфузната пауза беше прекъсната от началото на новините по телевизията. Популярният в Града телевизионен водещ Влад Кистев, който създаде местната телевизия фактически от нулата, видимо се вълнуваше, стиснал пред себе си един току-що излязъл от факса лист.
— А сега, уважаеми телевизионни зрители, ви предстои да чуете нещо сензационно. Преди дни от местата за лишаване от свобода е избягал един опасен престъпник, който през 1953 година е бил осъден от Главния съд на каторга в каменоломните на Града. Призоваваме ви да внимавате, защото този човек може да е сред вас! Постарайте се да запомните външността му.
Телевизионният екран изпълни едно уморено сипаничаво лице с жълти очи, а Сталин се задави с краставицата и се закашля. Мюлер се приведе през масата и го потупа по гърба.
— По неизвестни причини властите са решили да обявят това едва сега — продължи задъхано Кистев. — Името на беглеца е Йосиф Сталин и той е един от бившите лидери на Съветския съюз, който в миналото беше най-голямата евро-азиатска държава. Който съобщи пръв за неговото местонахождение и ако тази информация помогне за задържането му, ще получи сто хиляди златни дублона в брой и безплатно ще му бъде предоставен камион за пренасянето им. Уважаеми граждани, не пропускайте шанса си!
Кистев остави бавно листа и хвърли остър поглед към камерата, сякаш насреща му стояха негови приятели и си пиеха чая.
— Йосиф… — каза плахо Влад и Сталин потръпна. — Ако в момента чувате това съобщение, трябва веднага да се явите пред властите и да се предадете. Ведомството ви дава официални гаранции, че няма да бъдете наказан. Молим телевизионните зрители да видят още веднъж снимката.
Шефът на Гестапо се вторачи с очакване във вцепенения вожд на народите. Той лека-полека възвръщаше способността си да говори. Остатъците от сандвича се търкаляха по пода.
— Май че е станало нещо сериозно — изплю краставицата Сталин. — Или се справят много добре със ситуацията, или точно обратното. Не се нахвърлят на мен току-така.
След обявата Кистев премина към новините от Града. На екрана се появиха снимките на някакъв изрод и на жена с черни коси, обрамчени със злато.
— Днес тайнственият Ангелът на смъртта нанесе мълниеносен удар точно под носа на правоохранителните органи — чу Сталин думите на водещия. — Посред бял ден, в присъствието на хиляди хора той уби чудовището, създадено навремето от доктор Франкенщайн. Но килърът не се е задоволил с това и след един час жертва на Ангела на смъртта е станала египетската принцеса Клеопатра, която в миналото е била прочута с любовните си връзки. От мястото на събитието предава нашият репортер Иля Веснин.
На екрана се появи елегантен младеж с очила марка „Диор“, зад чийто гръб се виждаше огромна тълпа от мъже от най-различни националности, включително и негри.
— Тук успяхме да съберем само една малка част от бившите любовници на Клеопатра. Сега ще излъчим директно ексклузивен коментар на най-голямата любов в нейния живот — шофьорът от 11 785-о автобусно депо Юлий Цезар. Кажете ни, ако обичате — говореше забързано младежът, буквално завирайки микрофона с емблемата на 101-и канал в устата на един плешив небръснат мъж с мръсна униформа, — какви чувства изпитвате?
— Аба, с Клеопатра отдавна не сме се виждали — подсмръкна плешивият мъж. — Преди две хиляди години се срещнахме с нея и аз й вирнах краката. Един вид, veni vidi vici11, xa-xa-xa — разкиска се интервюираният. — И това е. Любовта свърши и розите увяхнаха. Тази змия не ми разрешаваше да виждам сина си, а от служба „Справки“ в Града не ми дадоха телефонния й номер, защото бил секретен. И де да беше само това? Сетне тя преспа с моя враг, който ме очисти. И какво стана в крайна сметка? Пълна скапанячка е тя, това е, пичове!