Калашников неохотно отвори очи и се загледа в ниския таван. А може би този младеж изобщо не беше някакъв зъл гений: Просто нямаше начин да действа сам. И не се знаеше каква роля играеше вампирът Хензел. Не беше изключено точно той да манипулира килъра, давайки „абсолютното оръжие“ в ръцете му. А пък той беше щастлив да свърши работата.
Днес се появи още един голям минус — нещо не беше наред с шефа. Когато Алексей му се обади и му каза, че е готов да се яви в офиса с подробен доклад за посещението им в магазина на Дракула, той реагира доста вяло на новината. И без да изслуша обясненията му докрай, босът му нареди да се прибере вкъщи и да се наспи, като каза, че вече е късно и че ще се види с него на другата сутрин към единайсет часа. И той си направи сериозния извод, че шефът ВЕЧЕ знае повече от Алексей, но по някакви причини не желае да сподели информацията си. Какво пък… Негова си работа. Може би е успял да научи името на следващата жертва или нещо подобно. Но нямаше никакъв смисъл да прави предположения.
Телефонът иззвъня толкова рязко, че Алексей едва не падна от леглото. Кой ли можеше да се обажда по това време? Дали шефът не беше размислил? Е, най-сетне! Той вдигна бързо слушалката.
— Ало. Слушам.
— Здравейте! Обажда се водещият на предаването „Адски вести“. Бихме искали да чуем коментара ви за убийството на Мерилин Монро. В момента сме в пряк ефир.
Калашников въздъхна с облекчение. Както винаги в такива случаи веднага намери нужните думи, за да откаже любезно.
— Върви на майната си.
— Благодаря. И така, уважаеми телевизионни зрители, вие чухте ексклузивния коментар на шефа на специалната група за оперативно разследване. Останете с нас.
След като затвори телефона, Алексей най-неочаквано се успокои. Зави се през глава и само след няколко минути потъна в тежък сън и както се казва, направо пропадна в него. Видя Москва, блеснала от илюминации в чест на тристагодишнината от появата на династията Романови, и мъртвопияния брадат кочияш Африкан. Видя жена си Алевтина, която ставаше бавно от леглото, облечена с прозрачна нощница, ръката, стиснала браунинга с последен патрон в горещата цев и изпотената чаша ледена водка. Той ту се усмихваше, ту се мръщеше и прегръщаше възглавницата. На два пъти дори я погали така, както се гали любима жена.
Отначало напразно търсеше Алевтина в Града. Тя беше бременна във втория месец, когато я убиха, тъй като някакви сили искаха Калашников да прекрати разследването на серията загадъчни убийства на московски госпожици. Бременните най-често попадаха в Рая, но Алексей наивно вярваше, че те задължително ще се срещнат на ОНЗИ свят.
Една година след смъртта на Алевтина започна революцията. Той заряза всичко и замина за Сибир. Малинин избяга край Дон при генерал Каледин. И двамата загинаха в един и същи ден, което не беше рядкост за онези объркани времена. Калашников попадна в засада, когато посети тайно Москва и гроба на Алевтина, който вече беше разкопан от мародерите. А унтерофицерът беше застрелян по време на сблъсък с един отряд червеноармейци. Но на онзи свят той не срещна жена си. И. никой не му каза къде е тя. Дори и шефът.
В Града депресията му премина бързо, тъй като човекът все пак не е кокошка и свиква с всичко. Отначало Калашников не желаеше да върши нищо, но сетне осъзна, че ситуацията си остава все същата. С течение на времето той се отдаде на работата, която толкова мразеше през последните години от живота си на Земята. В Града нямаше сериозни дела, а пък той люпеше дребните като семки за радост на шефа и решително се издигаше по служебната стълбица на Ведомството. Колко ли години му бе отредил за тази работа Главният съд? Сигурно сто хиляди. Прекрасно, оставаше му да поработи само някакви си 99 925 години, а след това щяха да го преместят в друг кръг на Ада. И кой е казал, че това не е повод за оптимизъм?
Нямаше възможност да спи дълго. След два часа го събудиха със спешно обаждане от каменоломната, за да му съобщят изплашено, че Сталин е изчезнал.