Килърът отвори вратата на стилния гардероб с безброй полици и извади оттам закачалка, на която висеше импрегниран шлифер като онези, които им раздаваха служебно на работното място. Така, примката вече беше в джоба му. Нунджакото — също. Като се имаше предвид уникалната физическа сила на обекта, нямаше да е зле да вземе и нож, но това би привлякло внимание. Дали пък да не се запаси и с аерозол с лют пипер? Прекрасна идея! Той прибра флакона във вътрешния си джоб. Добре де, не биваше да се окичва с оръжие като Шварценегер във филма „Командос“. Това му беше достатъчно. По време на нападението трябваше да използва основното си предимство — изненадата, а пък еликсирът можеше да повали и стадо слонове.
Той погледна за последен път снимката, затвори очи и запомни лицето на обекта. Щракна запалката си и хартията се накъдри, гърчейки се в пламъка.
Скоро обектът също щеше да се сгърчи по същия начин, ухили се злорадо той, докато мачкаше парещата пепел в ръка. Разполагаше с още малко време, преди да се заеме с работата си. Може би по новинарската емисия на телевизията щяха да кажат какво ново са предприели копоите. На екрана потрепна мрачната заставка на „Адски вести“.
— За съжаление властите отказват да коментират резултатите от разследването — дърдореше забързано Влад Кистев и стъклата на очилата му проблясваха. Миналата нощ се опитахме да се свържем с Алексей Калашников, който ръководи екипа на Ведомството, за да получим официална информация за убийството на Мерилин. По молба на многобройните ни зрители повтаряме записа на интервюто с него.
От тонколоните се разнесе звънене на телефон, след което се чу познатият на килъра глас:
— Ало. Слушам ви.
— Здравейте! С вас разговаря водещият на новинарската емисия „Адски вести“. Бихме искали да чуем коментара ви за убийството на Мерилин Монро. В момента сме в ефир.
— Върви на майната си.
Последва шум от тресване на слушалка и серия къси сигнали, с които репортажът свърши. Килърът се отпусна назад в креслото и тялото му се разтресе от беззвучен смях. Да, май наистина беше изкарал копоите от кожата им, щом като не можеха да се сдържат и теглеха майни на репортерите в директния ефир! В очите на убиеца се появиха сълзи.
— Останете с нас, рекламите ще свършат бързо! — обеща Кистев и моментално изчезна.
На екрана вече се мъдреше една симпатична двойка — момиче, облечено със светлосиня полицейска униформа, и момче с риза и дънки. „Защо мълчиш? — попита страховито момичето. — Може би ще станеш по-приказлив, ако ти сложа белезници?“ В отговор младежът удари рязко момичето в корема. А след като то падна на земята, започна да го рита. „Белезници ли? — крещеше младежът. — Ще те шибам до припадък и ще те накълцам на парчета, мръсна куко!“ Мелодичният глас зад кадър сладостно изрече: „Антон е бъдещ сексуален маниак? А ти кой си? Жаждата ще ти подскаже!“
Настроението му се развали. Мобилният телефон се заби в екрана на телевизора, примигна за последен път с умиращата си светлинка и отхвръкна в ъгъла. Този път убиецът не можа да се сдържи.
Двайсет и седма глава
Синият бутон
12:00 часа
Двете денонощия се изнизаха с такава скорост, с каквато на Земята минаваха сто години, но играта си струваше усилията. Опасенията му се оправдаха — Менделеев се оказа прав за състава на веществото. Това затрудняваше ситуацията още повече, защото нямаше никакви обяснения как веществото все още не е разрушило всичко в Града.
Независимо дали искаше или не, щеше да му се наложи да натисне синия бутон. Той се стараеше никога да не прави това, ако не е крайно необходимо, защото тези разговори не му доставяха удоволствие, а му носеха само разочарование и го ядосваха. Но сега необходимостта беше налице и имаше възможност да му съобщят информация, която можеше да се окаже изключително полезна.
Шефът погледна още веднъж към телефона и му прилоша. Преди време той почти не му се обаждаше. Правеше го много рядко — може би по веднъж на петстотин или на триста години. Но напоследък му се налагаше да му звъни все по-често. Какво ли щеше да стане по-нататък? Всъщност моментът не беше подходящ да мисли за тези неща. Той решително дръпна апарата към себе си, изчака секунда и натисна бутона.