— Бих искал да зная дали в момента Менделеев има свободен достъп до спирт? — попита замислено Гласът. — Не искам да го обидя, просто питам…
— Той не пие — отсече шефът. — Честно казано, изобщо не разбирам как се е озовал в Града. Той не е човек, а същински ангел. Е, какво ще кажеш по този повод?
— Напълно съм объркан — призна си честно Гласът. — Но преди всичко би трябвало да поразсъждаваме логично. Случвало ли ти се е да четеш Библията?
— Много добре знаеш — изскърца със зъби шефът. — Нали ти ми я изпрати.
— Помислих си, че може да си я пренебрегнал? Цели седем хиляди години ми се щеше да те попитам, но се притеснявах. Е, много ми е приятно да чуя това, защото тази книга моментално ликвидира твоята теория за заговор, която си изградил толкова старателно. Ако наистина си чел Библията, тогава би трябвало да знаеш, че Адът задължително ще рухне в мига, в който там попадне дори една-единствена капчица светена вода. Но ти твърдиш, че някой успява да вкара в града не само въпросната вода, а дори и средствата, с които да бъде приготвена! Това е направо гениално. В такъв случай я ми кажи, ти защо продължаваш да съществуваш?
Шефът понечи да възрази, но езикът му не се превъртя. И той посегна към кристалната чаша, която бе извадил предварително от бара, преди да започне разговора.
— И това не е всичко — продължи неумолимо Гласът. — Никой не е в състояние да вкара в Града нито една молекула сребро и нито един милиграм светена вода, защото тези вещества блокират автоматично силовото поле на Адските порти. И това ли трябва да ти обяснявам? Дори ако човек полудее до такава степен и предположи, че туристите от Рая са пожелали тайно да внесат светена вода в Града, преминавайки по някакво чудо през граничния контрол и митницата, при всички случаи щяха да претърпят неуспех на входа на Адските порти.
— Само че, както виждаш, те са успели — възвърна дар-словото си шефът, след като отпи малко уиски. — Затова нека се разберем така: от днес нататък туристическата агенция на Рая спира екскурзиите в Града. Поне докато си изясним обстоятелствата.
— Ако това ще те успокои, аз съм съгласен — отбеляза кратко Гласът. — Но ще видиш, че проблемът изобщо не е в тях. Моят съвет е да дадеш пепелта на Менделеев за повторен анализ. Може би тя съдържа нещо, за което ти не се досещаш. Повтарям ти отново, че истинската светена вода отдавна щеше да разруши Ада заедно с теб. Не е ли така?
— Добре. Можеш ли без обичайните си намеци и загадки съвсем простичко да ми кажеш защо някой убива обитателите на Града? Нали в Библията пише, че Ти знаеш ВСИЧКО.
— Дори и да е така — каза уморено Гласът, — знаеш ли, на мен изобщо не ми се ще да вниквам в тази история. Иначе ще ми се наложи да се занимавам с толкова много неща наведнъж, че няма да ми останат дори две секунди свободно време. Трябваше да възпирам кръстоносците от клането в Йерусалим, американците — от бомбардировките в Хирошима, хакерите от Индия — от създаването на вируси, джебчиите в Москва — от кражбите на портфейли. Сега си блъскам главата как да предотвратя Третата световна война, защото, ако нападнат Иран, ще настане пълен ужас. Между другото, това също е твоя работа! Както виждаш, имам далеч по-глобални неща за вършене, отколкото да изяснявам защо са изгорили някакъв си Хитлер. И изобщо защо съм длъжен да се занимавам с твоите проблеми? Нали ти създаде Ада такъв?
— Да — кипна моментално шефът. — Да! Аз го създадох такъв. Не ти ли харесва? Изобщо не ми пука. Защото аз смятам, че той е идеален. Знаеш ли какво сочат социологическите проучвания? Седемдесет и пет процента от хората смятат, че животът на Земята вече е Ад, и се надяват на промени в онзи, в другия свят. И затова, скъпи мой, се случват разни неща, като самоубийствата например. Просто хорицата са сигурни, че ТАМ няма такъв живот. Но се оказва, че има… И те ще живеят същия този втръснал им вече живот, от който са се опитали да избягат, още сто, двеста и триста хиляди години. Ще изпитват болка, ще им се гади, ще изпитват глад, жажда, жега, ще им се спи, ще трябва да се бръснат и изобщо всички най-лоши неща, които са ги вбесявали приживе, след това ще се превърнат за тях във вечни. И само след някакви си петстотин години те ще започнат да вият, да се каят за греховете си, да си скубят косите, ако са им останали, и да съжаляват за онова, което са извършили на Земята. Защото са си мислели, че на онзи свят ще пърхат като безплътни духове в прозрачното божествено пространство, но ще осъзнаят, че просто са се преместили в някаква дупка под наем в покрайнините! Само да можеше да видиш как се търкалят по пода, обзети от закъсняло покаяние, и се давят със собствените си сополи! Дори онзи Чаушеску и Малюта Скуратов при мен реват като тригодишни деца.