Еликсирът беше достатъчно и стигаше най-малко за три кандидатури. Така че вече със сигурност можеше да си представи какво щеше да настане в града… Шок и изненада. Телевизията щеше да се взриви от сензацията и щеше да пусне в ефира специални емисии с криминални новини. И в целия град нямаше да има нито един човек, който да не извърне глава към екрана и да не се задави със сутрешното си кафе. А под прикритието на суматохата, както бе планирано първоначално, късно вечерта той щеше да ликвидира още една цел, след което щеше да се окопае на дъното и да се зарине в тинята като истински рак отшелник. А когато копоите, кривейки тъпите си мутри, разпереха безпомощно ръце, затънали в трескави догадки, той щеше да нанесе третия удар, без да им позволи да се опомнят.
Всъщност дори не попита поръчителя кой трябваше да бъде ликвидиран след обект номер едно. Убиецът се протегна, извади от вътрешния си джоб парче грапава амбалажна хартия и се вторачи в изписаните набързо с наклонен почерк едри букви. Очакванията му се оправдаха — това беше истински сюрприз, макар че и преди нещо му подсказваше, че следващият обект може да бъде жена. Просто беше логично. Името й, което навремето разтърсваше Земята, не предизвика никакъв трепет в него, защото откакто се намираше в града, отдавна бе свикнал да не се учудва на нищо.
Навитият още вчера будилник се разтресе върху нощното шкафче. Макар да не беше спал цяла нощ, той стана от леглото и се почувства невероятно бодър и отпочинал. Виж ти! Никога и през ум не би му минало, че убийството освежава толкова много.
Изгорялата пеперуда помръдна лекичко крилца на пода. Овъглената повърхност на едно от шестте й крачета потръпна, а черната й маса започна да се покрива със сивкава обвивка…
Четвърта глава
Тайната на Града
6 часа и 44 минути
Шефът само стрелна с очи Алексей, но в погледа му имаше толкова ярост, че почти го изпепели. Но за щастие го направи наистина почти. Иначе случаите, в които на чистачките сетне им се налагаше да обират с прахосмукачка пепелта от килима, тоест онова, което оставаше от немарливите служители, не бяха чак толкова редки. По сакото на Алексей се плъзнаха леки електрически искри, а на ръкава му заигра малко пламъче. Хората, насядали покрай дългата маса от черно дърво, му съчувстваха, но не смееха да вдигнат очи в присъствието на началството.
— Седни — отсече шефът почти без да мърда устни. — И затвори вратата след себе си. И така, докъде стигнахме? Ще повторя специално за онези, които непрекъснато закъсняват за работа и на това отгоре имат наглостта да не включват мобилните си телефони…
Ръката на Калашников се стрелна трескаво към горния му джоб. Имаше късмет, че на всичкото отгоре не бе забравил телефона си вкъщи, както често се случваше. Така. А какъв беше пинкодът му? Да, разбира се.
— 666. Апаратът изгрухтя доволно и дисплеят му се озари от бледа светлина.
— … Имаме извънредно произшествие, каквото никога досега не се е случвало в града — продължи бавно и мрачно шефът, изричайки много отчетливо всяка дума и пронизвайки Алексей със злобните си очи. А след това плъзна поглед по присъстващите и добави:
— Тази нощ е извършено УБИЙСТВО.
Алексей вдигна рязко вежди. Колегите му от Учреждението едва сдържаха усмивките си, макар че само преди половин час щяха да паднат от столовете. Мислите на Калашников се защураха трескаво в главата му като канарчета в клетка, блъскайки се една в друга. Беше извършено истинско УБИЙСТВО?! В нашия град? Но нима беше възможно да се убие един обитател на града — един човек, който и без това вече беше мъртъв?
Адът още от самото начало беше замислен така. По идея всички пристигащи тук човешки души трябваше задължително да се дразнят от всичко наоколо, та всяка секунда от съществуването си в града да се измъчват, иначе защо изобщо трябваше да съществува Адът? Един специален чиновник от Преизподнята прецизно следеше деянията на всеки човек на Земята и вкарваше старателно в компютъра информацията за чревоугодничество, сладострастие, завист и други смъртни грехове. Понякога досието на грешника набъбваше до цял огнеупорен шкаф, натъпкан догоре с хартии, дискети, снимки и свидетелски показания. Никой дори не се опитваше да преброи еднотипните шкафове със специална номерация, чиито дълги редици запълваха просторния Архивен отдел, но по най-скромните оценки те бяха милиарди, ако не и повече.