Калашников дори изпита срам, че не се е сетил за това толкова просто решение, макар че отговорът направо беше пред очите му. Явно вече беше изкукуригал напълно. Че какво друго би могло да изгаря грешниците в Ада, сякаш върху тях се е стоварила лава от вулкана Везувий? Разбира се, че това беше веществото, което представляваше натурална светена вода! А ако се съдеше по реакцията на Сталин, той се бе досетил за това още в първия момент. Точно така, поне по този въпрос явно е имал полза от семинарията. Независимо дали дядото лъжеше или не, той задължително трябваше да установи контакт с Юда, ако успееше да измисли как да поднесе идеята на шефа, без това да го ядоса. И Калашников реши, че веднага след като приключи работата си в архива и във вампирския квартал, ще се отбие при шефа.
Вратата се разтресе и изпълни стаята с грохот. От настойчивите удари, които разтърсваха дървенията, веднага ставаше ясно, че ранният гост е изключително нетърпелив. Калашников скочи, защура се из стаята, подвиквайки „идвам, идвам“, и започна бързо да навлича панталоните си. Понечи да прибере смачкания лист в чекмеджето на бюрото, но моментално го измъкна обратно, тъй като се боеше да остави тази толкова ценна вещ без надзор. Създавайки хаос и разруха около себе си, Алексей стигна до вратата, която вече всеки момент щеше да изхвърчи от пантите, и дръпна масивното ръждясало резе, което изскърца мъченически.
На вратата моментално се появи Малинин, разкривил уста в мръснишка усмивка.
— А къде са мадамите? А пък аз си мислех, вашброде, че щом не отваряте толкова дълго, значи някой ви сгрява в легленцето, хи-хи-хи… Да не сте я натъпкали на бърза ръка в гардероба?
Умореният от безсънната нощ Калашников не можа да скрие гнева си:
— За какъв дявол си се домъкнал толкова рано? Да не си пиян, животно такова? Я ми дъхни!
Малинин си даде ясна сметка за ситуацията и веднага се изопна в стойка „мирно“, без да откъсва поглед от вбесеното си от безсънието началство. В същото време изобщо не престана да се хили.
— Съвсем не, вашброде! Пратиха ме да ви взема, има спешна работа.
Калашников замря в очакване на някаква неприятна изненада.
— Случило ли се е нещо? — зададе той идиотския въпрос.
Малинин потръпна и усмивката на охраненото му лице се стопи.
— Меко казано, случило се е. Менделеев е убит.
Възкръсналите комари усърдно се удряха от външната страна на прозореца, докато наблюдаваха как притежателят на апетитната кръв си облича сакото и се устремява към изхода. Закуската им се провали.
Трийсет и трета глава
Новият начин
5 часа и 19 минути
Отначало убиецът се канеше да отиде в скривалището, за да вземе последната доза еликсир и да компенсира изразходваното току-що количество, но осъзна, че няма да успее. Понякога фрау Браунщайнер се събуждаше доста рано и можеше да го спипа, докато отваря вратата. И без това вече се съмваше, когато се добра до вкъщи. Някои от уличните лампи бяха запалени, но за щастие неговата улица все още тънеше в полумрак. Сърцето му преливаше от гордост. Кой каквото ще да казва, но умът му сечеше. Операцията премина направо виртуозно и дори самият Джеймс Бонд би му завидял.
Невероятната идея му хрумна моментално. Блокът на професора се смяташе за един от най-хубавите. В тях обикновено настаняваха любимците на шефа. Тези сгради бяха построени от истински френски строители, а не от някакви таджикски гастарбайтери, които в съкратени срокове вдигаха петстотинетажни катакомби с подръчни материали. В привилегирования професорски блок имаше домофон, а също така и една придирчива портиерка от Лондон, тъй че нямаше смисъл дори да си мечтае как би могъл да му отиде на гости откъм пожарното стълбище както в случая с Хитлер. Извади страшен късмет, че старецът не можеше да понася всички тези модерни постижения и затова бе поискал апартамент на нисък етаж. Ако беше получил жилищна площ дори и на етаж двеста, на убиеца щеше да му се наложи да забрави завинаги за възможността да го очисти в домашни условия.