— Искате ли да ви донеса нещо за пиене? Не се притеснявайте, веднага се връщам.
— Ако искахме да пием нещо, със сигурност нямаше да дойдем в бара във вампирския квартал. — Калашников започна да губи търпение. — Имаш ли какво да ни кажеш за Хензел или искаш да се разходиш до Управлението и да си поговорим там?
От сцената се разнесе дрезгавото:
— Сън сънувах за ковчег във моята квартира, а на погребението ми пристигнаха вампири…
Калашников повиши глас и продължи:
— Във вашия бар сервират свободно сушена кръв. Известно ли ти е, че това е забранено? Ако ни дойдеш на гости, мисля, че ще ти хареса.
Вампирът се съмняваше, че е така, и това пролича по разтрепераната му брадичка.
— Моля да ме извините, казах го просто от гостоприемство… Да, имам какво да ви разкажа. Не дойдох сам във Ведомството просто защото не предполагах, че това е толкова важно…
— Или защото вампирите ни наричат тъпи копои, а строгата корпоративна етика не им позволява да се издават взаимно — парира го Алексей.
Лицето на бармана придоби такъв оттенък, сякаш само след миг щеше да припадне. Малинин побутна кървавия коктейл към него и вампирът го погълна на един дъх.
— Не… аз не… ваше… аз не… — Макар че си възвърна способността да говори, речта му все още беше доста нечленоразделна. Наложи се да прибягнат до последния останал коктейл. След като погълна и него, барманът се разприказва неудържимо, сякаш някой бе натиснал някакво копче във вътрешността му.
— Да-да-да-да. Общо взето, положението е следното, аха. Някъде преди около две седмици Хензел се отби по стар навик тук след работа. Обикновено винаги се държеше по един и същ начин — напоркваше се сам до безобразие и изпълзяваше към къщи. Само че, когато този път се появи, беше необичайно бодър и весел. До този момент никога не го бях виждал такъв. Не седна край бара, а на VIP-масата и изпи три от най-скъпите коктейли. А пък аз го гледах и се чудех откъде ли това момче е докопало пари. Да не би граф Дракула внезапно да е повишил заплатите на всички? А пък той веднага се напи от тези коктейли и продължи да седи, да се поклаща и да се хили до ушите. Забеляза ме и ми махна с ръка да отида при него. Но аз не можех да зарежа клиентите и направих жест той да дойде при мен. Хензел дойде, качи се на стола и поръча още един коктейл за себе си и един за мен. Попитах го защо е толкова щастлив? И тогава той ми каза…
Вампирът се приближи плътно до самото ухо на Калашников и думите му потънаха в шума от поредните аплодисменти за Висоцки.
Трийсет и пета глава
Предпоследният куриер
23 часа и 49 минути
Както винаги в такива случаи срещата с новия куриер премина в пълно мълчание. След десетина минути, вглеждайки се в безстрастното лице с тъмни очила, което не изразяваше никакви емоции, мъжът в черно сложи ръка на рамото на куриера и попита тихо момчето:
— Сигурен ли, че този път при нас всичко е минало нормално?
— Сигурен съм — отвърна той, без да се замисля. — Че кога е имало проблеми?
— Не бива да говориш така — поправи го строго брадатият мъж. — Когато дълго време се справяш с всичко без проблеми, в крайна сметка бдителността ти се притъпява и можеш да допуснеш някаква грешка дори без да забележиш. А тази грешка може да ни коства целия план.
Момчето се притесни. Естествено, то не биваше да забравя, че мъжът в черно е много по-възрастен, по-опитен и по-мъдър от него. Но май че дори и в този случай трябваше да бъде крайно предпазлив, защото знаеше, че техният план изисква много строга конспирация.
— Да — поклони се то. — Моля да ме извините, абсолютно сте прав. Но ви уверявам, че всичко стана в съответствие с вашите инструкции. Не съм отстъпил от тях нито за миг.
— Разбра ли се с онези хора за него? — попита мъжът в черно.
Куриерът сякаш не забелязваше, че обсъждат точно него. Той се извърна флегматично, загледа се с безразличие встрани и само ъгълчето на белезникавата му уста потрепна веднъж, разкривайки острите му гнили зъби.
— Всеки ден ме питате за това — подсмихна се момчето, но моментално се сепна. — Да, разбрах се. И както винаги те ме помолиха да ви предам огромните им благодарности.
Човекът в черно притвори очи с облекчение.
— Прекрасно, значи можем да започнем работа с този куриер — каза той, предвкусвайки предстоящата работа, и продължи да разглежда в упор неестествено бледото лице с тъмни очила. — Сигурно ти е смешно, но свикнах да проверявам и да препроверявам всичко по няколко пъти. Опитът ми показва, че така се чувстваш по-спокоен.