Офицерът стана от стола, отиде до бучащата кафеварка и напълни чашата си с царевичния заместител на кафето, който смърдеше отвратително. Трябваше да чака още дълго, а не му се искаше сънят да го надвие в най-неподходящия момент.
Старинният часовник с кукувичка на стената удари полунощ.
Трийсет и седма глава
Ключът
по-рано, 17 часа и 01 минути
Калашников и Малинин си тръгнаха от „Тъжните кучешки зъби“ едва привечер, когато подложеният на кръстосан разпит барман окончателно заприлича на изстискан лимон. След като се наиграха до насита на доброто и лошото ченге, те изцедиха от него всичко възможно. И най-вероятно утре вампирът трябваше да излезе в болнични.
По улицата започнаха да се появяват хора, защото се смрачаваше, а това означаваше, че работният ден във вампирския квартал започваше. Двамата стигнаха до колата, без да разговарят. Калашников се отпусна на седалката, първо включи служебния си диктофон, превъртя бързо лентата и усили максимално звука му.
Както предполагаше, аплодисментите на поклонниците на Висоцки се бяха записали на заден план, а нервният накъсан шепот на вампира звучеше съвсем ясно и всяка дума се чуваше дори без слушалки:
„А пък той, значи, ми отговори… Вече ще имам толкова кинти, колкото си поискам… И не само кинти… Ти, вика, нямаш представа с какви хора се запознах? В сравнение с тях Дракула е кутре… И като се разпищоли… Всички, вика, ще ги накарам да пълзят наоколо… С кървави сълзи ще си платят, че толкова години ме мачкаха, ама ще е късно… Не мога да понасям вашия кретенски Град… И хвърли един портфейл със злато на масата. Сиреч, да му донеса най-хубавите коктейли. Ама, аз виждам, че човекът е пиян и не се чува какви ги дрънка… И го питам: «Как ще се прибереш вкъщи в това състояние, ще изхарчиш всичките си пари…» А пък той ми шушне на ухото: «Ш-ш-шът, не съм чак толкова глупав, вика, не нося всичко в себе си, куфарчето е в скривалището.» А пък аз го питам: кой ти даде толкова пари… и най-вече защо? Къх-къх… А пък той уж пиян, ама върти глава, че не може да ми каже. Но, вика, толкова много мразя тоя шибан Град, че дори не ми трябват пари, и безплатно бих помагал. Абе, дрънка глупости. Никога не съм го виждал такъв, все едно че беше някакъв друг човек. Гледа всички отвисоко, съска през зъби, блъснаха го лекичко, а той налита да се бие… направо беше превъртял. Изпи горкичкият петия коктейл и съвсем пощуря. Взе да ме прегръща и да ме лигави с целувки. Ти, Вили, вика и реве, си свестен човек. И бих се радвал да ти помогна, но няма да мога, прости ми, моля те. Гледай го, викам си, направо обезумя от пиене, за какво ще ми помага? А сетне заби мутра в солените фъстъци и заспа. После нашата служба за VIP-клиенти го закара с лимузината вкъщи да се наспи. Само коктейлите, които излочи, струваха сто златни дублона.“
Алексей натисна бутона „стоп“ и монологът на вампира секна. А-той продължи да седи още две минути, без да помръдва, вглеждайки се в черната мъгла без звезди, която заместваше небето над Града. Малинин почтително мълчеше.
— Трябва да се обадим на Краузе — заяви Калашников, без да откъсва очи от мъглата.
Малинин измъкна мобилния телефон от джоба си и набра дванайсетцифрения номер, бъркайки бутоните и псувайки мръсно. На десетия опит да се свърже унтерофицерът удари с всичка сила апарата във волана. А той издаде жално пиукане и започна да бучи. Всъщност този акт по никакъв начин не подобри връзката.
— Ти на „Хелафон“ ли си абонат? — попита с насмешка Калашников.
Малинин вече не можеше да потисне разочарованието си и нервно кимна.
— Ама че си тъпанар, братле. Намерил си къде да се включиш, при тях почти по цяло денонощие всичко дава заето. Като отидем във Ведомството, ми пусни по електронната поща една молба и ще ти дадат номер на спътниковия провайдър. Дръж, обади се от моя.
Но и мрежата на Калашников не помогна. От слушалката продължаваха да се разнасят все същите къси сигнали. Алексей затвори телефона и двете му половинки изтракаха една в друга.
— Кой говори толкова дълго с него? Добре де, може пък да говори с шефа човекът.
Още преди три часа, веднага след като получиха шифрованите съобщения от Калашников, Краузе, Ван Ли и оперативната група би трябвало моментално да тръгнат по задачите си. Първият да отиде в жилището на Хензел, а вторият да посети на работното му място в склада с розите на Дракула. Заповедта гласеше следното: помещението да се претърси основно, включително подът и стените, за да бъдат открити следи от скривалището.