Алексей не се съмняваше, че оперативните работници от ведомството вече с пълна пара къртеха паркета дъска по дъска, раздираха възглавниците и рушаха панелите на стените. Притесняваше го само това, че до този момент не беше получил никакви новини от тях. Май че доста сглупиха, като не претърсиха това жилище по-рано и се ограничиха само с повърхностен обиск. Ето какво означаваше за толкова години да отвикнеш от истинската работа. Да, това не беше като да правиш хайки в китайските закусвални. Алексей погледна подчинения си, но стреснатият от сутрешните сблъсъци Малинин тактично не изрече нито дума, а само галеше машинално волана и чакаше началството му да си поеме дъх и да започне да споделя ценни мисли.
— Направо ще ми се пръсна главата — простена Калашников, скърцайки със зъби. — Ако ще да пукна, но нищо не разбирам. Въртим се като катерици в колело, спим по три часа в денонощие, разпитахме толкова свидетели, а мозъците ни не раждат нищо. Все не можем да открием Сталин. Днес изгубихме два часа, за да измъкнем съучениците му от семинарията, и какъв компромат получихме в крайна сметка? Как се криел да пуши тайно в клозета. Нямаше нито дума за никакъв Юда. Естествено, че е така. За какво биха могли да си говорят в семинарията, освен за жени и за пиячка. И няма защо да се чудим, че всичките му съученици са тук…
Малинин примигна състрадателно. И той също имаше чувството, че мозъците им не раждат нищо. Прииска му се да тупне началството си по рамото и да му каже: „Я се успокой, Льоха, всичко ще е наред“, но отново си спомни какво стана сутринта и не го направи.
Калашников изпсува цветисто, навързвайки десетина думи в едно изречение, и натисна бутона. Стъклото се плъзна надолу, издавайки тих звук. Алексей се изплю настървено през отворения прозорец на автомобила, въпреки че правилата на Града строго забраняваха да се плюе наляво, и продължи монолога си:
— И така, да подредим фактите за стотен път… При нас се е появил маниак, който уби трима от най-известните хора на XX век. Между другото изгори химика, който изследваше средството, с което са извършени убийствата. Направо е някакво чудовище, същински човекоядец и хладнокръвен убиец. Всъщност всички тук сме със студена кръв, но това не е важно. Важното е друго — че тихомълком му помага един скромен вампир, който работи като склададжия и който изчезна веднага след издънката с цветята. Една седмица преди да започне серията от убийства, този вампир се напорква в бара, където плаща със злато и твърди, че вече има умопомрачително богати спонсори, но мрази от цялото си сърце града и му е много мъчно за бармана. Знаеш ли какво излиза от всичко това, скъпи мой?
Естествено, че Малинин не знаеше. Но за сметка на това знаеше, че началството му обожава ефектните паузи. И сега бе настъпил моментът, в който трябваше да вторачи изумения си поглед в него, както и постъпи.
— От това излиза — заяви Калашников, след като приключи с ефектната пауза и понижи гласа си до шепот, — че ние разплитаме нишката, развързвайки възелче след възелче, но те все не свършват. Само че не можем да открием кой завързва тези възелчета. Много ми се ще да разбера кой от нашите е станал къртица. Не бих казал, че той ме интересува най-много от всичко, защото най-важен във веригата е Поръчителят. Знаеш ли, Серьога, започвам да се прекланям пред него. Той е гениално момче, което е обмислило всичко до най-малката подробност и е събрало около себе си ударен отбор. В момента сигурно гледа новините, пие си студената бира и ни се присмива. Само че какво иска? И какво очаква да се случи?
Най-неочаквано Малинин се сети за една сцена от младежкия трилър на ужасите „Зная какво направи миналото лято“. В нея героинята усещаше, че убиецът е някъде наоколо, и крещеше, разперила ръце: „Какво чакаш? Какво-о-о-о чака-а-аш?“ И изведнъж го досмеша. Той извърна глава и започна да се тресе, кривейки уста.
Но Калашников не обърна никакво внимание на терзанията на Малинин. Той размахваше оживено ръце, доколкото пространството в колата му позволяваше това, и си говореше сам. Не забелязваше и главата на Малинин и затова на унтерофицера на няколко пъти му се наложи бързо да се наведе, та докато началникът му жестикулира, да не го цапардоса.
— Възможно ли е да се предположи, че той изпробва веществото върху жителите на Града, като че ли са лабораторни зайци, опитвайки се да опознае силата му? Звучи съмнително. Поръчителят нарочно се старае да предизвика резонанс, с цел репортажите за Ангела на смъртта да се въртят по телевизията денонощно. Ако е изобретил начин да приготвя мутираща светена вода, защо е трябвало да посвещава в плановете си толкова много хора? И изобщо дали те са посветени? Не бих се изненадал, ако половината му съучастници нямат представа за какво точно са наети и каква конкретна цел преследва Поръчителят. Но това означава, че той притежава уникален талант. Да, хората в отделите на Ведомството наистина не са ангели и вземат рушвети от китайските търговци, но едва ли биха рискували кариерата си, забърквайки се в шокиращо престъпление, което на всичкото отгоре се следи лично от шефа. И въпреки това Поръчителят е намерил къртица сред нашите хора. Интересно какво ли му е обещал?