Вторачил помръкналия си поглед в екрана, той съжаляваше, че не са му възложили да убие някой телевизионен водещ.
— Вие сте с риалити шоуто „Стон 2“, което се излъчва на живо. Аз съм Кристина Онасис — врещеше в микрофона бившата брюнетка, пребоядисана на блондинка с контрабанден перхидрол. — Само при нас можете да видите как влюбени двойки от сутрин до вечер строят дома на своята мечта. Всяка нощ нашите работници го разрушават до основи, след което двойките откачат напълно и започват да го строят отново. И това става всеки ден! Сърдечни пристъпи, викове „Докога ще продължава това!“, травми на строителната площадка, заплахи за развод и робски труд като в древния Египет — всичко това можете да видите в шоуто „Стон 2“! Не го пропускайте!
„Истински кошмар — помисли си убиецът, потръпвайки, и превключи канала. — И кой измисля тези идиотски шоупрограми? А най-странното е, че в тях не можеш да се разминеш от доброволци.“
Следващото предаване също никак не го зарадва. Разтърсвайки пода, от тонколоните се разнесе изпълняваната със сираческа покруса песен: „Озърни се, озърни се настрани, виж дали не искаш някого да изядеш? Ако щеш, хапни от себе си дори! Твоите очи изплашиха света, съжали най-сетне тези хора и не яж месо, а хрупай морков!“ Суперпопулярният сериал в Града вървеше вече цели десет години и отдавна бе изгубил сметката на епизодите, които бяха няколко хиляди или нещо подобно. По всичко личеше, че сюжетът отново бе измислен от малоумниците от Холивуд или Латинска Америка, които задръстваха на табуни местната телевизия.
В него се разказваше как в съответствие с разпореждането на Главния съд едно момиче вегетарианка попада на стаж във фирма, в която работят кръвожадни людоеди. Започват ужасни интриги. От чантата й открадват краставици и зеле, слагат във витаминозната й салата месо и насила я карат да гледа филма „Изяждане на живо“. В крайна сметка, както става винаги в такива филми, нещата се нареждат — в момичето се влюбва директорът на фирмата — елегантен млад канибал, който започва да яде покълнали семена и да пропагандира здравословния начин на живот, в резултат на което половината хора от фирмата влизат в лудницата.
Убиецът отново потръпна и пак превключи канала. Не, все пак местната система за наказания беше страшно несправедлива. Например неговата дърта комшийка — унтерщурмфюрерът от СС фрау Браунщайнер, с огромно удоволствие би гледала такива филми, но естествено никой не й ги показваше, тъй като филтърът на Ведомството следеше строго излъчването на телевизионните сериали. Изключение правеха само новинарските емисии. Те бяха предназначени за всички, а журналистите в Града си скъсваха задниците, за да излъчват задължително само лоши новини и да причиняват депресия, която съсипваше зрителите.
Сериалът не изчезна. Очевидно бутонът на дистанционното не работеше. Той го натисна отново, но бутонът само издаде пронизителен звук и по каналите се завъртяха реклами, които заемаха половината от ефирното време. В такива моменти дистанционното автоматично блокираше, а телевизорът продължаваше да работи дори ако го изключеха от контакта, тъй като се включваше автоматично захранване.
— Здравейте на всички. Това е операцията „Сайд“ или варене. Новите алуминиеви казани „Сайд“ са прекрасни съдове за наказание на грешниците в туристическия квартал — крещеше забързано от екрана един младеж с гъзарски костюм. — Няма нужда да мъкнете до мястото на мъченията дърва или да чакате убийствено дълго водата да заври. Казаните „Сайд“ завират десет пъти по-бързо и причиняват непоносими страдания на грешниците.
— Съмнявам се — колебаеше се театрално една дебелана в униформена ватенка, на която младежът даде микрофона си. — Обикновено по време на моята смяна варим грешниците съвсем нормално и аз съм доволна от своя обикновен казан. Не мисля, че „Сайд“ ще ми помогне.
— Аха-а-а-а! — изврещя истерично в отговор младежът. — Ще видим какво ще кажете, след като изпробваме „Сайд“! Я го включете.
Парата от лъскавия казан се вдигна буквално след секунда, а след това оттам се разнесоха сърцераздирателни викове на грешници. Туристите от Рая, които минаваха покрай тях, отскочиха встрани и защракаха с фотоапаратите си, опитвайки се да фиксират варенето за спомен.