— Както е известно, ти си този, който се разпорежда с чуждите съдби — не се сдържа шефът. — Така че нека оставим настрана излишните терзания. Вече знаем, че каквото и да стане, все е по твоя воля.
— Така е на Земята — уточни Гласът. — Но не и тук. Нали пълноправната власт в Града принадлежи на теб и ти дирижираш музиката в това свърталище на порока. Всъщност това няма значение. Какво имаше предвид, когато каза, че Дмитрий Менделеев е загинал веднага след нашия разговор? Да не искаш да кажеш, че аз…
— Не, не — успокои го шефът. — Изобщо не намеквам за това. Колкото и странно да звучи, по всичко личи, че някой е подслушвал разговора ни. Убийството на Менделеев стана подозрително бързо и за нищо на света не бих повярвал, че това е случайно. Изтекла е информация.
— Информация ли е изтекла? Ти май че съвсем си откачил под Земята, нещастнико. Нали подсилихме сигурността, нали сложихме електронна защита, нали пуснахме силово поле покрай кабела?
Гласът се разсмя снизходително, за да подчертае колко безпочвени са подозренията му.
— Скъпи мой, ти си седиш на Небесата и нямаш никаква представа на какво е способен съвременният електронен шпионаж — отвърна шефът с невидима за събеседника си иронична усмивка. — Ако искаш да знаеш, прогресът не тъпче на едно място в нито една област. В момента на мястото на DVD навлиза технологията Blu-Ray и ти много скоро ще трябва да изхвърлиш DVD-плеъра си на боклука. Изобщо разбираш ли нещо от това?
Гласът мълчеше.
— Та така — продължи победоносно шефът. — Всеки, който пожелае, срещу десет златни дублона може да си купи от всяка нелегална работилница в Града китайски електронен „бръмбар“ с програма за подслушване, чиито обновени варианти редовно се публикуват в Хелнет — пробива всяко силово поле и сваля защитата за две секунди. Съжалявам, че ще трябва да те разочаровам, но разговорът ни може да подслушва дори и един сополив ученик от техникум, камо ли някой опитен шпионин. Имам основания да смятам, че помощникът на убиеца е офицер от моите служби, може би от Управлението за наказания. И точно той е съобщил на килъра, че сме на път да разгадаем тайната на така наречената светена вода. Затова нека се разберем, че сега няма да разказваме никакви подробности и няма да назоваваме никакви имена.
— Не се съмнявам, че е точно така — каза Гласът със задоволство. — Ама и ти си един ръководител? Само да се обърнеш и дори собствените ти подчинени започват да плетат интриги зад гърба ти. При мен такова нещо не може да се случи дори и в най-страшния ми кошмар.
— Защото си извадил късмет! — ядоса се шефът. — Служителите ти сигурно до един са ангели с крилца и образцово кротко поведение. Нямаш представа с какъв контингент ми се налага да работя! Ако при вас само за една седмица един след друг се изтърсят Пол Пот, Че Гевара и Чикатило, твоят Рай за три минути ще заприлича на лудница! Знаеш ли колко се изтормозих само с тоя Че Гевара, когато петдесет пъти избяга от затвора в крайните квартали и се опита да вдигне масите на революция, за да създаде социалистическа република в Града? Ако ти беше на мое място, щеше да се отровиш от успокоителни, а пък на мен нищо ми няма, държа се. А представяш ли си какво ще стане, като се има предвид, че Фидел Кастро също ще се появи всеки момент? Двамата ще създадат страшни безредици!
— Добре де, добре — отбеляза примирено Гласът. — Признавам, че малко прекалих. Просто новината, че учениците от техникумите могат да ни подслушват, никак не ми хареса. Кажи все пак защо ми се обаждаш? Сигурно става дума за нещо много важно?
— Много се радвам, че най-сетне разбра това — избоботи неохотно шефът. — Нямаш представа какви усилия ми коства всеки път, когато трябва да ти се обадя, но работата не търпи отлагане. Крайно наложително е да разрешиш на един от моите хора да се срещне с Тринайсетия. И е желателно тази среща да се състои веднага.
От другата страна замълчаха.
— Знаеш ли, тази идея никак не ми харесва — прошепна Гласът след кратък разговор. — Кажи ми, това наистина ли е чак толкова необходимо?
— Винаги правя всичко възможно, за да избегна личния разговор с теб. Щом отново съм се решил да направя това само след два-три дни, можеш да си сигурен, че е крайно необходимо — каза шефът и също несъзнателно започна да шепне. — Не е изключено Тринайсетият да знае нещо за събитията, които се случват в момента в Града. И може би единствено той е в състояние да им даде поне някакво обяснение. Или поне страшно много се надявам да е така.