Затова се надявам, че важното дело скоро ще бъде завършено и че кралският флаг след няколко дни ще се развее над замъка Сан Елмо, както вече се вее над другите замъци…“
След няколко минути на палубата никой вече не се съмняваше. Знаците на Шипионе означаваха: Карачиоло е заловен и се намира в лодката.
Какво чувствуваше английския адмирал при тази толкова желана вест? Нито историкът, нито романистът биха могли да проникнат зад маската на ледено спокойствие, което покриваше лицето му.
Скоро всички можеха да различат на дъното на лодката завързания с въжета адмирал. Той лежеше напряко и двамата средни гребци бяха стъпили върху тялото му. Вероятно, екипажът на лодката намери за излишно да обикаля кораба, за да стигне до почетната стълба, а може би се засрами от толкова явно издевателство, така или иначе предните гребци се хванаха за бакборда и Шипионе се изкачи по трапа, за да съобщи лично за успеха на начинанието.
През това време, моряците развързваха краката на адмирала, за да може да се качи на кораба, но ръцете му оставаха завързани зад гърба, толкова стегнати, че под тях вече имаше кървави ивици.
Карачиоло премина между групи врагове, чиято радост оскърбяваше нещастието му, и беше отведен в едно помещение между горната и долната палуба, чиято врата оставиха отворена, а от двете й страни застанаха часови.
Веднага след появяването на Карачиоло сър Уйлям, който изгаряше от нетърпение да съобщи пръв на краля и кралицата приятната вест, побърза да се върне в каютата си, за да довърши писмото:
„Току-що видяхме Карачиоло, бледен, обрасъл с дълга брада, полумъртъв, с подпухнали очи и завързани ръце. Доведоха го на борда на «Гръмовержец», където се намират не само изброените от мен лица, но и също и синът4 на Касано, дон Джулио, свещеникът Пачифико и други подли предатели. Мисля, че най-престъпните от тях скоро ще си получат заслуженото. Наистина, това е ужасно, но аз познавам тяхната неблагодарност и техните престъпления, затова възмездието не ми въздействува толкова силно, както на много други.
Според мен, дори е превъзходно, че главните виновници се намират на борда на «Гръмовержец» в момента, когато се готви атака срещу замъка Сан Елмо. В отговор на всеки снаряд, изстрелян срещу Неапол, можем да отсичаме по една глава.
У. Хамилтън.
П. П. Ако можете, елате, за да уредите всичко. Надявам се до пристигането ви да завърша някои дела, които биха могли да огорчат техни величества. Процесът Карачиоло ще бъде поверен на офицери от кралската армия. Ако, както и трябва да се очаква, го осъдят на смърт, присъдата ще бъде изпълнена незабавно. Той толкова е паднал духом, че и сега изглежда наполовина мъртъв. Искаше да го съдят английски офицери.
Повече нищо не мога да добавя, тъй като корабът, който ще Ви достави това писмо, вече тръгва за Палермо.“
Този път сър Уйлям беше прав, че процесът няма да се проточи. Ето заповедта на Нелсън. Не можем да виним адмирала, че е накарал пленника си да чака.
„До капитан граф Турн, командир на фрегата на Негово Величество «Минерва»
В името на Хорас Нелсън.
Тъй като Франческо Карачиоло, командор на Негово Величество краля на Двете Сицилии, е арестуван и се обвинява в метеж против законния владетел, тъй като е открил огън по кралския флаг, издигнат на фрегата «Минерва», която днес се намира под Ваше командване, Ви заповядвам да съберете под Ваше ръководство петима старши офицери и да изясните може ли да бъде доказано престъплението, в което се обвинява споменатият Карачиоло. Ако следствието потвърди престъплението, обърнете се към мен, за да узнаете какво наказание трябва да получи той.
Вие сами можете да се убедите, че това не е било военен съд, че не съдиите са установявали вината и определяли наказанието, според своята съвест. Не, Нелсън, който не присъствува на следствието, нито на разпитите, който през това време, може би, водеше любовна беседа с прекрасната Ема Ла-йона, без дори да се запознае с делото, се наемаше да произнесе присъдата о да определи наказанието!
Това обвинението е толкова тежко, че романистът, отново от страх да не го упрекнат в прекалено въображение, предава перото си на историка и му казва: „Сега е твой ред, братко, фантазията няма право да измисля, нека историята говори вместо нея.“
4
Да кажем две думи за този юноша, който не играе никаква роля в нашата история, но показва моралното падение на епохата. Отсякоха му главата, макар, че не беше навършил шестнадесет години. Седмица след екзекуцията, бащата даде угощение на съдиите на сина си! (Б. а.)