Хилта се вгледа в нея.
— Да. Малко. Устните ти съвсем са побелели.
— Просто съм ядосана, това е всичко.
— Циганите винаги идват тук за панаира, може те да са я взели.
Баба беше подготвена да повярва на всичко, що се отнася до градското население, но по този въпрос си имаше собствено мнение.
— Тогава са много по-глупави, отколкото съм мислила — сопна се тя. — Виж какво, тя има жезъла.
— Каква полза от него? — попита Хилта, която беше готова да се разреве.
— Струва ми се, че не си разбрала нищо от това, което ти казах — сурово рече Баба. — Единственото, което трябва да направим, е да се върнем у вас и да чакаме.
— Какво да чакаме?
— Писъците, трясъците, мълниите или каквото и да е — неопределено отвърна Баба.
— Това е жестоко!
— О-о, предполагам, че си го заслужават. Хайде, тръгвай напред и сложи чайника.
Хилта я изгледа озадачено, после се покатери върху метлата си и бавно и несигурно се издигна в сенките между комините. Ако метлите бяха коли, нейната щеше да е Мини Морис със счупени стъкла.
Баба я проследи с поглед и се помъкна по мокрите улици след нея. Твърдо беше решила, че за нищо на света няма да я качат на едно от тези неща.
Еск лежеше в големите, пухкави и леко влажни завивки на свободното легло в таванската стая на „Решетото“. Беше уморена, но не можеше да заспи. Първо на първо, леглото беше твърде студено. Зачуди се неспокойно дали да не опита да го затопли, но после размисли. Изглежда не можеше да хване чалъма на магиите за огън, колкото и внимателно да експериментираше. Те или въобще не действаха, или пък действаха прекалено добре. Гората край бабината къща започваше да става опасна, поради дупките, изровени от изчезващите кълбовидни мълнии; ако не друго, ако цялата тая магьосническа работа не стане — казваше вещицата, — то поне те очаква бляскаво бъдеще да строиш клозети или да копаеш кладенци.
Обърна се на другата страна и се опита да не мисли за слабия дъх на гъби в леглото. После протегна ръка в тъмнината, докато не напипа жезъла, подпрян на леглото до възглавницата й. Госпожа Скилър беше настояла доста да го свали на долния етаж, но Еск удържа здраво. Той беше единственото нещо на света, за което беше абсолютно сигурна, че й принадлежи.
Полираната повърхност със странната си резба й подейства неочаквано успокояващо. Еск заспа и сънува гривни, странни денкове и планини. И далечни звезди над планините, и една студена пустиня, където странни създания се лутаха из сухия пясък и я гледаха втренчено през насекомовидните си очи…
Стълбите изскърцаха. После пак. Последва тишина — тази задушаваща, космата тишина, причинена от някой, който с все сили се старае да не вдига шум.
Вратата се отвори. Скилър оформи една по-тъмна сянка на фона на светлината от свещта по стълбите, след което се чу едва-едва прошепнат разговор, преди той да се приближи възможно най-тихо на пръсти до леглото. Жезълът се плъзна настрани, тъй като той го бутна с първото си предпазливо опипване в тъмнината, но Скилър го улови бързо и после много бавно издиша.
Така че почти не му беше останал въздух да изкрещи, когато жезълът се раздвижи в ръцете му. Усети най-външния му слой, намотките и силата му…
Еск скочи в леглото тъкмо навреме, за да види как Скилър се изтърколи заднешком по стръмната стълба, като все още продължаваше да замахва отчаяно към нещо невидимо, което се гърчеше в ръцете му. Отдолу се чу още един писък, когато той се приземи върху жена си.
Жезълът тупна на пода и остана да лежи там, ограден от слаба октаринова светлина.
Еск стана от леглото и босите й крака изтопуркаха по пода. Чу се ужасна ругатня, сякаш породена от болка. Тя надникна през вратата и погледът й падна върху лицето на госпожа Скилър.
— Дай ми тази пръчка!
Еск се пресегна зад себе си и сграбчи полираното дърво.
— Не — каза тя. — Той е мой.
— Той не е подходящ за малки момиченца — скара се жената на бармана.
— Той ми принадлежи — отвърна Еск и тихо затвори вратата. Послуша един миг мърморенето, което идваше отдолу и се опита да измисли какво да прави сега. Ако превърнеше двамата в нещо, това вероятно само щеше да вдигне шум, пък и не беше съвсем сигурна как да го направи.
Истината беше, че магията действаше наистина само тогава, когато тя не мислеше за нея. Мозъкът й изглежда пречеше.
Еск прекоси стаята и отвори малкото прозорче. Странните нощни миризми на цивилизацията се вмъкнаха вътре — влажният мирис на улиците, ароматът на градински цветя, далечният дъх на препълнен клозет. Отвън имаше мокри керемиди.