— Съжалявам за този неприятен спор — каза той. — Приех камъните за ултрамарин на вяра, но, за да не предизвикваме разногласия между нас, бих ви помолил да ги приемете като… като подарък, а за вълната, бих ли могъл да ви предложа този първокачествен розит?
Той извади малък червен камък от миниатюрна кадифена кесия. Амшат почти не го погледна, а без да откъсва поглед от мъжа, го подаде на Еск. Тя кимна.
Щом търговецът побърза да се отдалечи, Амшат хвана Еск за ръката и почти я замъкна до дюкянчето на пробирера, което беше съвсем малко по-голямо от ниша в стената. Старецът взе най-малкия от сините камъни, изслуша припрените обяснения на Зуна, напълни една чинийка с хипактинов разтвор и пусна камъка в него. Той се стопи в небитието.
— Много интересно — каза той. Взе още един камък с пинцети и го погледна през лупа.
— Това наистина са мъниста, но като такива са изключително добри екземпляри — заключи той. — Те в никакъв случай не са без стойност и аз, например, съм готов да ви предложа… има ли му нещо на очите на момиченцето?
Амшат сбута Еск и тя престана да изпробва нов Поглед.
— … бих ви предложил, да речем, два зата сребро?
— Нека бъдат пет? — учтиво предложи Амшат.
— И аз бих искала да задържа един от камъните — обади се Еск.
Старецът вдигна ръце.
— Но те са само антикварна рядкост! — възкликна той. — От стойност само за колекционери!
— Да, но колекционерът би могъл да ги продаде на нищо неподозиращия купувач за съвършен розит или ултрамарин — отвърна Амшат, — особено, ако той е единственият експерт в града.
Пробирерът помърмори малко срещу това, но в крайна сметка се споразумяха за три зата и един от камъните, окачен на тънка сребърна верижка, за Еск.
Когато вече не можеха да бъдат чути, Амшат й подаде малките сребърни монети и каза:
— Твои са. Спечели си ги. Но… — той се наведе, така че погледът му се изравни с нейния, — трябва да ми кажеш как разбра, че камъните са фалшиви.
Той изглеждаше разтревожен, но Еск усети, че истината няма много да му хареса. Магията караше хората да се чувстват неудобно. Нямаше да му хареса, ако просто му кажеше: фалшивите камъни са си фалшиви камъни, а ултрамарина си е ултрамарин, и макар че на теб ти се струва, че изглеждат еднакви, това е само защото повечето хора не използват очите си така, както трябва. Нищо не може напълно да прикрие истинската си същност.
Вместо това тя каза:
— Джуджетата копаят такива камъни близо до селото, в което съм родена, и човек бързо научава как странно пречупват светлината.
Амшат известно време я гледа в очите. После сви рамене.
— Добре — каза той. — Чудесно. Е, аз имам още малко работа тук. Защо не идеш да си купиш малко нови дрехи или нещо друго? Бих те предупредил срещу безскрупулни търговци, но, някакси, не знам, струва ми се, че няма да имаш никакви проблеми.
Еск кимна. Амшат се отдалечи през пазара. На първия ъгъл той се обърна, погледна я замислено, а след това изчезна в тълпата.
Е, това е краят на плаването, каза си Еск. Той не е съвсем сигурен, но сега ще продължи да ме наблюдава и преди да разбера какво става, ще ми отнемат жезъла и ще последват цял куп неприятности. Защо всички така се разстройват от магията?
Тя въздъхна философски и се зае да изследва възможностите на града.
Но оставаше проблемът с жезъла. Беше го заровила дълбоко в руната вълна, които засега още нямаше да бъдат разтоварвани. Ако се върнеше за него, хората щяха да почнат да задават въпроси, а тя не знаеше отговорите.
Откри една удобна уличка и пое по нея, докато дълбок вход не й предложи спокойствието, от което се нуждаеше.
Щом връщането беше немислимо, тогава оставаше само една възможност. Тя протегна ръка и затвори очи.
Знаеше точно какво иска — беше пред очите й. Жезълът не трябва да прелети през въздуха, като разруши баржата и привлече вниманието върху себе си. Единственото, което искаше, мислеше си тя, беше да настъпи едва забележима промяна в начина, по който е организиран светът. Това не трябваше да е свят, в който жезълът беше във вълната, а свят, в който той беше в ръката й. Една нищожна промяна, безкрайно малко изменение в Подредбата На Нещата.
Ако Еск беше получила необходимата магьосническа подготовка, щеше да знае, че това е невъзможно. Всички магьосници знаеха как да местят неща насам-натам, като се почне от протоните и се стигне по-нататък, но най-важното нещо, което трябва да се знае за преместването на едно нещо от А до Я, съгласно основните физически закони, е, че по пътя си то трябва да премине и през всички останали букви от азбуката. Единственият начин човек да накара нещо да изчезне от А и да се появи на Я би бил да усуче цялата Реалност на една страна. Проблемите, които това щеше да предизвика, изключваха възможността даже да се помисли за него.