Еск, естествено, не беше получила такава подготовка, а, добре известно е, че жизненонеобходима съставка на успеха е да не знаеш, че това, което се опитваш да направиш, не може да бъде направено. Човек, който даже не подозира за възможността за неуспех, може да се окаже градивният камък по пътя на колелото на историята.
И когато Еск се опита да измисли как да си върне жезъла, в магическия ефир се разпростряха вълните, които промениха Свят Диск по хиляди малки начини. Повечето останаха абсолютно незабелязани. Може би няколко песъчинки останаха да лежат на своя бряг в малко по-различно положение, или пък някое и друго листо увисна на дървото си по съвсем различен начин. Но след това челната вълна на вероятностите се удари в ръба на Реалността и се отдръпна като калта край езерото, която срещайки тежките вълни от отсрещната страна, поражда малки, но важни водовъртежи в самата материя на съществуването. Нищо не ви пречи да получите водовъртежи в материята на съществуването, защото тя е много странна материя.
Еск, разбира се, нищо не подозираше за всичко това, но беше много доволна, когато жезълът падна от разредения въздух в ръката й.
Беше топъл.
Погледа го известно време. Чувстваше, че трябва да направи нещо с него — той беше твърде голям, твърде забележим, твърде неудобен. Привличаше внимание.
— Ако ще те водя с мен в Анкх-Морпорк — замислено каза тя, — трябва да те преобразя.
Няколко последни искри магия се завъртяха около него, после изгаснаха.
В крайна сметка Еск разреши неотложния проблем като откри едно дюкянче на централния пазар на Земфис, в което се продаваха метли, купи най-голямата от тях, отнесе я до входа, където се беше приютила, махна дръжката й и напъха жезъла дълбоко в брезовите клончета. Стори й се, че не е много добре да се отнася по този начин с такъв благороден предмет и мълчаливо му се извини.
Както и да е, това промени нещата. Никой не се обръщаше след някакво си малко момиченце с метла.
Тя си купи да хапне малко ароматно печено месо, докато разглеждаше (продавачът по невнимание й върна по-малко ресто и едва по-късно осъзна, че необяснимо защо й е дал два сребърника; освен това, през нощта в дюкяна му загадъчно влязоха плъхове и изядоха всичката му стока, а баба му я удари гръм).
Градът беше по-малък от Охулан и много по-различен, защото лежеше на пресечката на три търговски пътя, без да се брои самата река. Беше построен около един огромен площад, който представляваше нещо средно между постоянно екзотично улично задръстване и палатков лагер. Камили ритаха мулета, мулетата ритаха коне, конете ритаха камилите, а всичките заедно ритаха хората; изобилстваха всякакви цветове, дрънчаха всякакви шумове, носеше се цяла гама миризми и здравият, неудържим звук от стотици хора, които правеха пари.
Една от причините за оживлението беше, че на голяма част от континента други хора предпочитаха да печелят пари, без изобщо да работят, и тъй като на Диска все още му предстоеше да развие музикална звукозаписна индустрия, те бяха принудени да прибегнат към по-стари, по-традиционни форми на бандитизъм.
Много странно, но те често изискваха значителни усилия. Да се избутат тежките камъни до върха на канарата за една прилична засада, да се отсекат дървета, за да бъде препречен пътят и да се изкопае яма и да се застеле с шипове, като в същото време се грижиш камата ти да е винаги добре наточена, май изискваше далеч повече напрягане на ума и мускулите от повечето добре приети от обществото професии, но, въпреки това, все още се намираха хора, достатъчно заблудени, че да се подложат на всичко това, плюс дългите нощи в неудобна обстановка, само и само за да пипнат в ръцете си абсолютно обикновени големи кутии със скъпоценности.
И така, един такъв град като Земфис беше мястото, където кервани се разделяха, смесваха се и се събираха отново, а десетки търговци и пътници се съюзяваха за защита срещу отритнатите от обществото, които ги причакваха по пътищата напред. Еск, която бродеше незабелязвана от никого сред блъсканицата, научи всичко това по най-простия начин — като намери един човек, който изглеждаше важен и го дръпна за крайчеца на дрехата.
Точно този човек броеше бали тютюн и сигурно щеше да успее да ги преброи, ако тя не го беше прекъснала.
— Какво?
— Попитах какво става тук?
Мъжът имаше намерение да каже: — Я се разкарай и занимавай някого другиго. Искаше да я перне леко по главата. Така че, той се удиви от самия себе си, когато откри, че се навежда и говори сериозно с едно малко, омърляно дете, с голяма метла в ръката (която, пък, както му се стори по-късно, по някакъв неописуем начин го гледаше внимателно).