— Е? Могат ли? — Човек би могъл да се избръсне с гласа й.
— Естествено, че не могат. Това се разбира от само себе си, дете. Саймън, заеми се с уроците си.
Триатъл отметна завесата, която водеше към задната част на каруцата и се настани върху дъсчената пейка.
Изразът на сладко объркване възобнови мястото си върху лицето на Саймън. Той погледна умолително Еск, докато Триатъл поемаше поводите от ръцете му, но тя не му обърна внимание.
— И защо не? Откъде се разбира?
Триатъл се обърна и я изгледа отвисоко. Всъщност, преди той не беше й обърнал кой знае какво внимание — тя беше просто още една фигура край лагерните огньове.
Той беше Заместник-Ректорът на Невидимия Университет и беше свикнал да вижда неясни, бързащи фигури, които вършеха необходима, но маловажна работа, като, например, да му сервират храната или да почистят жилището му. Той беше глупав, да, по особения начин, по който много умните хора могат да бъдат глупави, и сигурно притежаваше тактичност, колкото я има лавината, и беше егоцентричен, колкото торнадо, но никога и през ум не би му минало, че децата са толкова важни, че да бъдеш груб с тях.
От дългата му бяла коса, та чак до извитите му ботуши, той беше магьосник, та магьосник. Имаше подобаващите дълги, рунтави вежди, украсена с пайети роба и патриархална брада, която беше едва-едва загрозена от жълтите никотинови петна (магьосниците се обричат на безбрачие, но, въпреки това, обичат хубавата цигара).
— Всичко ще ти стане ясно, когато пораснеш — каза той. — Разбира се, идеята е забавна, да, много хубава игра на думи. Жена-магьосник! Все едно да измислиш мъж-вещица!
— Вещерите — каза Еск.
— Моля?
— Моята баба казва, че мъжете не могат да бъдат вещици — обясни му Еск. — Казва, че ако мъжете се опитат да бъдат вещици, ще станат магьосници.
— Тя трябва да е много мъдра жена — каза Триатъл.
— Тя казва, че жените трябва да си стоят при това, което могат да правят — продължи Еск.
— Много разумно.
— Тя казва, че ако жените бяха добри, колкото мъжете, те щяха да са далеч по-добри!
Триатъл се засмя.
— Тя е вещица — каза Еск и продължи наум: на ти, какво ще кажеш за това, господин тъй наречен мъдър магьоснико?
— Скъпа моя млада госпожице, трябва ли да бъда изненадан? Факт е, че аз наистина изпитвам най-дълбоко уважение към вещиците.
Еск се намръщи. Той не трябваше да казва това.
— Така ли?
— Да, наистина. Аз наистина вярвам, че занаятът на вещица е чудесна кариера, за жена. Много благородно призвание.
— Наистина ли? Искам да кажа, така ли е?
— О, да. Много е полезен в селските райони за, за хора, които… имат бебета и т.н. Все едно, вещиците не са магьосници, обаче. Чрез вещиците Природата допуска жените до вълшебните извори, но, трябва да запомниш, че техните занимания не са висша магия.
— Ясно. Не е висша магия — неприветливо каза Еск.
— О, не. Много е подходящо, за да помагаш на хората в живота им, разбира се, но…
— Предполагам, че жените не са достатъчно чувствителни за магьосници — каза Еск. — Предполагам, че това е така, наистина.
— Аз изпитвам само най-дълбоко уважение към жените — каза Триатъл, който не беше забелязал новопоявилия се остър тон в гласа на Еск. — Те са без конкуренция що се отнася до…
— До раждането на деца и т.н.?
— Това да — съгласи се великодушно магьосникът. — Но те понякога са много неспокойни. Твърде много се вълнуват. Висшата магия изисква изключителна яснота на мисълта, разбираш ли, а дарбите на жените не са в тази посока. Техните мозъци имат склонност прекалено да се разгорещяват. Съжалявам, но трябва да ти кажа, че съществува една-единствена врата към магьосничеството и това е главният вход на Невидимия Университет, и че нито една жена не я е прекрачвала никога.
— Кажете ми — помоли Еск, — каква точно е ползата от висшата магия?
Триатъл й се усмихна.
— Висшата магия, дете мое — каза той, — може да ни даде всичко, което поискаме.
— О!
— Така че, изхвърли всичките тези приказки за магьосници вън от главата си, ясно ли е? — Триатъл я удостои с благосклонна усмивка. — Как се казваш, дете?
— Ескарина.
— И защо отиваш в Анкх, мила?
— Мислех си, че бих могла да си потърся късмета — промълви Еск, — но, може би, струва ми се, момичетата нямат късмет, че да го търсят. Сигурен ли сте, че магьосниците дават на хората това, което те искат?
— Разбира се. Висшата магия е точно за това.
— Ясно.
Керванът пътуваше съвсем малко по-бързо от нормален ход. Еск скочи на земята, издърпа жезъла от временното му скривалище сред торбите и ведрата отстрани на колата, и побягна назад през колоната от каруци и животни. През сълзи зърна Саймън, който надничаше назад от каруцата, с отворена книга в ръце. Той й се усмихна озадачено и понечи да каже нещо, но тя продължи да тича и кривна от пътя.