Беше Триатъл. Той се ухили като разтревожена змия.
— Виж ти. Това е младата госпожица, която мисли, че жените трябва да са магьосници, не е ли така?
— Да — отвърна Еск, без да обърне внимание на острото сритване в кокалчетата от страна на Баба.
— Колко интересно. Дошла си да се присъединиш към нас, така ли?
— Да — отговори Еск, и тъй като нещо в поведението на Триатъл го изискваше, добави: — господине. Само че не можем да влезем вътре.
— Не можете? — попита Триатъл, а след това погледът му се плъзна към Баба. — О, да, разбира се. Това трябва да е твоята леля?
— Баба. Само че не точно моята Баба, а нещо като баба на всички.
Баба кимна сковано.
— Е, не можем да оставим това така — каза Триатъл с глас, сладък като пудинг от сливи. — Честна дума, не. Да оставим нашата първа дама-магьосник да стои на прага? Това ще бъде позор. Мога ли да ви придружа?
Баба сграбчи Еск здраво за рамото.
— Ако ти е все едно… — започна тя. Но Еск се извъртя от ръката й и се затича към каруцата.
— Наистина ли можете да ме вкарате вътре? — попита тя с блеснал поглед.
— Разбира се. Сигурен съм, че деканите на Ордените ще бъдат безкрайно поласкани да се срещнат с теб. Изключително учудени и удивени — каза той и леко се засмя.
— Ескарина Смит… — започна Баба, а след това млъкна. Погледна към Триатъл.
— Не знам какво си намислил, господин Магьоснико, но не ми харесва — каза тя. — Еск, знаеш къде живеем. Ако трябва, бъди глупачка, но поне бъди своя собствена глупачка.
Тя се обърна на пети и се отдалечи през площада.
— Каква забележителна жена — каза Триатъл неопределено. — Виждам, че още си носиш метлата. Великолепно.
Той пусна за момент поводите и направи сложен знак с двете си ръце във въздуха.
Големите порти се отвориха назад и откриха широк двор, обграден отвсякъде от морави. Зад тях се намираше огромна, изградена без всякакъв ред постройка, или постройки: трудно беше да се каже, защото не личеше толкова да е била проектирана, колкото, като че ли много подпори, арки, кули, мостове, кубета, куполи и т.н. се бяха скупчили едни в други, за да се стоплят.
— Това ли е? — попита Еск. — Изглежда ми някакси… размекнат.
— Да, това е — отвърна Триатъл. — Алма Матер, пищни доспехи, орел кръжи и т.н. Разбира се, отвътре е много по-голям, като айсберг или поне на мен така са ми го обяснили, никога не съм виждал нещата. Невидимия Университет, само че, естествено, голяма част от него не се вижда. Би ли минала отзад да извикаш Саймън, а?
Еск отметна тежките завеси и надникна към задната част на каруцата. Саймън лежеше върху купчина черги и четеше една много дебела книга, като си водеше бележки на парченца хартия.
Той вдигна поглед и й се усмихна притеснено.
— Ти ли си? — попита той.
— Да — убедено отвърна Еск.
— А ние си помислихме, че си ни оставила. Всеки си мислеше, че ти пътуваш с някой друг и после, когато сссспряхме…
— Един вид настигнах ви. Струва ми се, че господин Триатъл иска да дойдеш и да видиш Университета.
— Тук ли сме вече? — попита той и я погледна странно: — Ти си тук?
— Да.
— Как?
— Господин Триатъл ме покани да вляза, каза, че всички щели да се удивят като ме видят. — В дълбините на погледа й проблесна съмнение. — Прав ли е бил?
Саймън погледна надолу към книгата си, после обърса сълзящите си очи с червена кърпичка.
— Той си има своите м-малки фантазии — измърмори той, — но иначе не е лош човек.
Озадачена, Еск погледна към пожълтелите страници, разтворени пред момчето. Те бяха пълни със сложни червени и черни символи, които по някакъв необясним начин бяха мощни и неприятни като тиктакащ пакет, но които, въпреки това, привличаха погледа по същия начин, както прави това наистина тежка злополука. Човек чувстваше, че би искал да узнае предназначението им, като едновременно с това подозираше, че ако го разбере, наистина би предпочел да не го е правил.
Саймън видя изражението й и побърза да затвори книгата.
— Само малко магия — смотолеви той. — Нещо, върху което ррр…
— … работя… — автоматично каза Еск.
— Благодаря ти, да.
— Трябва да е доста интересно, това, да четеш книги — каза Еск.
— Горе-долу. Еск, ти можеш ли да четеш?
Учудването в гласа му я засегна.
— Предполагам — предизвикателно отвърна тя. — Никога не съм се опитвала.
Еск не би могла да знае какво е това „съществително събирателно“, даже ако то й беше извадило очите, но знаеше, че съществува стадо кози и група вещици. Тя не знаеше на какво се казва „много магьосници“. Магьоснически орден? Съзаклятие? Кръг?