Каквото и да беше, то изпълваше Университета. Магьосници бродеха из дворовете и сядаха по пейките под дърветата. Млади магьосници побягваха по пътеките, щом чуеха звънците, свили многобройните си книги под мишница, или пък — ако бяха от по-горните класове — книгите им пърхаха из въздуха след тях. Въздухът беше наситен с мазното усещане за магия и имаше вкус на калай.
Еск вървеше между Триатъл и Саймън и поглъщаше всичко. Не беше просто присъствието на магията във въздуха, а това, че тя беше опитомена и работеше — като воденичен улей. Беше сила, но „впрегната“.
Саймън беше развълнуван не по-малко от нея, но му личеше само по това, че очите му сълзяха повече и заекването му се увеличаваше. Той непрекъснато спираше, за да й посочва разните колежи и изследователски сгради.
Една от тях беше доста ниска и мрачна, с високи, тесни прозорци.
— Т-това е б-б-библиотеката — каза Саймън, а гласът му преливаше от удивление и респект. — М-м-мога ли да х-хвърля един поглед?
— За това ще имаш много време по-късно — отвърна Триатъл. Саймън проследи сградата с изпълнен с копнеж поглед.
— Всички к-книги по м-магия, които някога са били написани — прошепна той.
— Защо прозорците са с решетки? — попита Еск.
Саймън преглътна.
— Ами, з-защото к-книгите по м-магия не са като другите к-книги, те водят…
— Достатъчно — сряза го Триатъл. Той погледна към Еск като че ли я виждаше за първи път, и се намръщи.
— Ти защо си тук?
— Вие ме поканихте да вляза — каза Еск.
— Аз ли? А, да. Разбира се. Извинявай, разсеян съм. Младата дама, която иска да стане магьосник. Да видим тогава, а?
Той ги поведе нагоре по едно широко стълбище към внушителна двойка врати. Или поне, бяха проектирани да са внушителни. Архитектът си беше послужил обилно с тежки ключалки, усукани панти, месингови декоративни гвоздеи и сложно издяланата арка, за да даде съвършено ясно да се разбере на който и да беше човекът, който влизаше, че той въобще няма никакво значение.
Бил е магьосник. Беше забравил чукчето за вратата.
Триатъл похлопа с жезъла си по вратата. Тя се поколеба един миг, а след това бавно дръпна резето си и се отвори.
Залата беше пълна с магьосници и момчета. И родители на момчетата.
Има два начина да влезеш в Университета (всъщност, те са три, но до този момент магьосниците още не го бяха разбрали).
Първият е да постигнеш някакво велико творение на магията, като например, възстановяването на някоя древна и могъща останка, или изобретяването на съвършено нова магия, но в тези дни това рядко се правеше. В миналото е имало велики магьосници, способни да създадат изцяло нови магии от хаотичната сурова магия на света, магьосници, от които, така да се каже, водеха началото си всички чудеса на магьосниците, но тези времена бяха отминали — нямаше повече чародеи.
Така че, по-типичният метод беше да те спонсорира някой по-стар и уважаван магьосник, след подобаващ период чиракуване.
Надпреварата беше ожесточена за всяко Университетско място и за честта и привилегиите, които би донесла „Невидимата“ степен. Много от момчетата, които кръжаха из залата и пускаха дребни магии едно срещу друго, щяха да отпаднат и щяха да бъдат принудени да прекарат живота си като нисши магьосници, прости технолози по магия с предизвикателни бради и кожени кръпки по лактите, които се събираха на малки, завистливи групички по празненствата.
Не бяха за тях лелеяната островърха шапка с избрани астрологически символи, нито пък внушителните роби и жезълът на властта. Но поне можеха да гледат отвисоко на заклинателите, които обикновено бяха весели и дебели, и имаха навика да изяждат края на думите, да пият бира и да ходят с тъжни, слаби жени в отрупани с пайети трика, както и да вбесяват магьосниците, като не си даваха сметка за това колко са жалки и продължаваха да им разправят вицове. Най-ниско от всички — като не броим вещиците, разбира се, — бяха томатургистите, които никога не бяха ходили на училище. Такъв ставаше само, за да измие някой аламбик. Много магии изискваха неща като отливка от тяло, умряло от смачкване, или пък сперма от жив тигър, или корените на растение, което надаваше свръхзвуков писък, когато го изскубваха. Кого изпращаха да ги вземе? Точно така.
Често срещана грешка е по-нисшите магьоснически рангове да се отнасят към градинските магьосници. Всъщност, градинското магьосничество е много почтена и специализирана форма на магия, която привлича мълчаливи, замислени мъже с друидни убеждения и склонност към всевъзможно подрязване на дърветата. Ако поканите градински магьосник на партито си, той ще прекара половината вечер като говори на някоя саксия. А другата половина — ще слуша саксията.