— Добре ли сте?
Баба кимна и отвори прозорците си. Опъна източните и западните си крила и се опита да се съсредоточи върху малката чашка, подпряна върху колоните й.
За щастие, госпожа Уитлоу отдаде хоросаненото й изражение и каменното й мълчание на действащите окултни сили, докато пък Баба установи, че краткото й отдаване на огромната, силиконова памет на Университета доста е стимулирало въображението й.
С глас като ветровит коридор, който много впечатли домакинята й, тя обрисува бъдеще, претъпкано с млади, енергични мъже, които се борят за щедрото внимание на госпожа Уитлоу. Освен това тя говори много бързо, тъй като това, което беше видяла в Голямата Зала, я подтикваше пак да понаобиколи главните порти.
— Има още нещо — добави тя.
— Да? Да?
— Виждам, че си наемаш нова прислужница… вие наемате прислужници тук, нали? Така… а тази е младо момиче, много икономично, много добра работничка, може да върши всякаква работа.
— И какво тя? — попита госпожа Уитлоу, която вече предвкусваше бабините изненадващо ярки описания на бъдещето й и беше опиянена от любопитство.
— Духовете са малко неясни по този въпрос — отвърна Баба. — Но е много важно да я наемеш.
— За това няма проблем — каза госпожа Уитлоу, — как да ви кажа, тук не успявам да задържа прислужници, поне не за дълго. Всичко е заради магията. Да ви кажа, просмуква се тук долу. Особено от библиотеката, където ги държат всичките онези магьоснически книги. Две от прислужничките от горния етаж напуснаха вчера, всъщност, казаха, че им е омръзнало да си лягат, без да знаят в каква форма ще се събудят на сутринта. Е, старшите магьосници ги превръщат обратно. Но не е същото.
— Да, ами, духовете казват, че с тази млада дама няма да има никакъв проблем, що се отнася до това — сериозно каза Баба.
— Ако може да чисти и да търка, добре е дошла, сигурна съм — отвърна госпожа Уитлоу, озадачена.
— Даже си носи и метла. Според духовете, де.
— Още по-добре. И кога ще пристигне тази млада дама?
— О, скоро, скоро… така поне казват духовете.
Едно леко подозрение помрачи лицето на домакинята.
— Духовете обикновено не казват такива неща. Къде точно го казват това?
— Ето тук — каза Баба. — Виж, малката купчинка чаени листа между захарта и тази цепнатинка тук. Права ли съм?
Погледите им се срещнаха. Госпожа Уитлоу може и да си имаше своите слабости, но беше достатъчно оправна, че да управлява подземния свят на Университета. Обаче Баба пък можеше да накара и змия да извърне очи; така че след няколко секунди очите на домакинята започнаха да сълзят.
— Да, предполагам, че сте права — немощно каза тя и измъкна носна кърпичка някъде от дълбините на пазвата си.
— Добре тогава — каза Баба, облегна се назад и постави чашката обратно в чинийката й.
— Тук има много възможности за млада жена, която иска да се труди здравата — каза госпожа Уитлоу. — Пък и аз самата съм започнала като прислужничка.
— Всички така започваме — неопределено отговори Баба. — А сега трябва да тръгвам. — Тя се изправи и посегна за шапката си.
— Но…
— Трябва да бързам. Неотложен ангажимент — каза Баба през рамо, докато бързаше надолу по стълбите.
— Приготвили сме ви един вързоп стари дрехи…
Баба се спря, инстинктите й се мъчеха да надделеят.
— Има ли някое черно кадифе?
— Да, и малко коприна.
Баба не беше сигурна, че одобрява коприната, беше чувала, че се получава от задника на гъсеница, но черното кадифе непреодолимо я привличаше. Лоялността победи.
— Заделете го настрана, може пак да намина — извика тя и се затича по коридора.
Готвачки и прислужнички в кухнята се втурнаха да се крият, когато старата жена затрополи по хлъзгавите плочки, изкачи на бегом стълбите към вътрешния двор и се измъкна на уличката, докато шалът й се развяваше след нея, а ботушите й изкарваха искри от паветата.
Веднъж озовала се на открито, тя заметна поли и побягна с всички сили, като взе завоя към главния площад с пронизително поднасяне, което остави дълга, бяла двойна резка по камъните.
Пристигна тъкмо навреме, за да види Еск, която тичаше навън през портите, обляна в сълзи.
— Магията просто не щя да стане! Усещах я там, но тя просто не щя да излезе!
— Може би си опитвала твърде силно — каза Баба. — Магиите са като риболова. С вдигане на шум и с цамбуркане наоколо никой никога не е хванал риба, трябва да кротуваш и да я оставиш да стане от само себе си.
— И после всички ми се подиграваха! Някой даже ми даде бонбонче!
— Значи, все пак нещо си спечелила днес — каза Баба.