След това мистър Байрон започна да движи краката си като велосипедист и Маки се завъртя около собствената си надлъжна ос като вретено. Неочаквано той отхвръкна във въздуха, преметна се около себе си, падна отново върху краката на Байрон, който го отхвърли, и тогава, като се извъртя във въздуха на деветдесет градуса, падна — не падна, а застана на крака върху стъпалата на мистър Байрон.
С разтреперан глас Клотилда каза:
— Не мога да гледам повече.
Но Емил, Густав и Професора бяха очаровани.
— Жалко, че малкият Динстаг не е с нас — каза Густав.
След това Джеки Байрон, единият близнак легна на табуретката, издигна ръце нагоре, хвана китките на баща този голям, и тежък атлет издигна тялото си върху ръцете на Джеки.
— Не мога да разбера как не се счупват костите на това момче — прошепна Емил.
Густав кимна.
— Това противоречи на всички физически закони — заяви той.
Когато тримата Байроновци завършиха номера си, избухнаха нечувани ръкопляскания. Жителите на Корлсбютел, които стояха пред хотела и гледаха през пролуките между пердетата, ръкопляскаха, докато наоколо започнаха да прехвърчат изплашени прилепи.
Густав хвана здраво английския речник и твърдо решен, стана.
— Да вървим! — каза той и побягна. Професора и Емил го последваха бързо.
Причакаха близнаците в коридора зад сцената.
— Hallo boys! — извика Професора.
Близнаците се извърнаха.
— A moment please! (Момент, моля!) — помоли ги Густав.
По-дребният, Маки веднага побягна и изчезна в една от стаите. Джеки остана.
— You are wonderful (Чудесни сте.) — каза Емил. — Very nice, indeed. My compliments Bayrons! (Много сте мили, наистина. Моите поздравления, Байроновци).
Джеки Байрон пристъпи към тях. Трй изглеждаше много изморен и изпотен.
Густав запрелиства речника.
— Hallo dear (Слушай, драги) — заекна той. — We have seen you. It is the greatest impression in all my life, by Jove. Do you understand? (Гледахме ви. Направихте ми изключително впечатление, кълна се. Разбирате ли?)
Джеки Байрон дълго гледа трите момчета. После каза тихо:
— Не си правете шеги. Аз не разбирам нито дума английски.
Лицата на тримата приятели придобиха глупав израз. Густав затвори речника.
— Аз съм крив — каза той. — Мислех, че си англичанин.
— О — отвърна Джеки. — Байрон е само нашето име като артисти. Чуждестранните имена привличат повече. Как мислите, че се казвам всъщност?
Момчетата сбърчиха чела и започнаха да мислят.
— По-добре кажи веднага — рече му Професора. — Иначе ще трябва да преровим цяла адресна книга.
Джеки постави пръст пред устата си.
— Разбира се, не бива да казвате никому. Името ми е… не, по-добре да не казвам.
Тогава се намеси Емил.
— Аз се казвам Тишбайн2 — рече той. — Сигурно името ти не е по-лошо от моето.
— О, все пак — каза Джеки. — Но добре. Казвам се Паул Пахулке и съм от Телтов.
— Паул Пахулке — прошепна Густав смаян. — Е, това не е толкова важно. Моето име е Густав. И искахме да ти кажем, че сме наистина възхитени. Вие сте първокласни акробати.
Джеки се зарадва на тази похвала.
— Много ми е приятно — каза той. — Ще дойдете ли и утре на плажа?
Те кимнаха.
— Тогава до утре — извика той и побягна в стаята, където преди малко беше изчезнал брат му.
Тримата приятели останаха в коридора, спогледаха се и накрая прихнаха да се смеят.
А Густав мушна презрително речника в джоба си, хвана подръка Емил и Професора и каза:
— Ето ти на. И за какво човек учи чужди езици!
Осма глава
ТРЕТИЯТ БЛИЗНАК СЕ ПОЯВЯВА
На другия ден, Заваля дъжд като из ведро. Момчетата стояха в къщи, пишеха писма и картички с изглед, играеха шах и халма, поглеждаха постоянно през прозореца и обикаляха барометъра. За щастие малкият Динстаг им дойде на гости. Той беше разтворил чадъра на баща си и стоеше като гъба сред градината.
Пуснаха го вътре и му разказаха за тримата Байроновци и техните номера, Докладваха му също, че към Пони Хютхен се обърнали с „уважаема госпожице“.
— Да, да — каза Динстаг. — Стареем. И понеже Пони беше в кухнята при Клотилда и се учеше да готви, всички се втурнаха през коридора, блъснаха вратата и извикаха:
— Уважаема госпожице, партньорът ви по танц чака навън.
Пони наистина погледна през прозореца.
Момчетата прихнаха да се смеят и се втурнаха обратно към верандата. Там Професора каза:
— Зададоха ли ви за домашно да пишете за ваканцията?
— Разбира се — каза Густав. — Всяка година все същото: най-хубавите преживелици, най-знаменателните преживелици и най-интересните преживелици през ваканцията! Човей малко по малко изгубва желанието да преживява.