Изобщо не разбирах смисъла на тази фраза. Богът бях аз самият — ясно го доказваше моят вчерашен опит. Проблемът обаче се състоеше в това, че нямаше как да го преживея още веднъж. За да стана отново бог, трябваше баблос.
И тук възникваше закономерният въпрос — бях ли аз бог в действителност, ако моите усещания и преживявания зависеха от причина, намираща се извън мен? Всеки теолог би казал, че не. А ако бог бях не аз, а някой друг, с кого тогава ще се срещна при форсмажорни обстоятелства?
Обхвана ме неприятно вълнение. Започнах да обикалям из апартамента и да се вглеждам внимателно в познатите предмети с надеждата, че някой от тях ще ми прати таен знак или ще зададе на мислите ми ново направление. Черно-белият прилеп, Наполеон на коня, двете гнусливи нимфетки… Даже и някой от моите пенати[35] да знаеше отговора, те го пазеха в тайна.
Хаотичните ми движения ме доведоха до картотеката. Седнах на дивана и се заех да разлиствам каталога. Нищо интересно не ми попадаше пред очите. Спомних си, че в чекмеджето на секретера имаше неотчетени епруветки от литературния цикъл, отворих го и взех да ги преглеждам с надеждата да срещна нещо теологично. Но и там не се намери нищо, съответстващо на висотата на момента: препарати от рода на, Тютчев + олбанск. source code“[36] и „Бабел + 2 % маркиз дьо Сад“ не пробудиха у мен интерес.
Изведнъж разбрах с кого мога да обсъдя този въпрос.
Отидох до прозореца и надникнах навън. Колата ми стоеше на отсрещната страна на улицата. През отворения прозорец се виждаше съсредоточено-обиденото лице на Иван — четеше поредния ироничен детективски роман (преди ден-два го попитах в какво е иронията там и той се обиди още по-силно). Извадих телефона от джоба си. Изминаха няколко секунди и сигналът се добра до жертвата — Иван завъртя глава и аз чух гласа му:
— Добър ден, шефе.
— Трябва да отида при Озирис — казах аз. — След десетина минути. Само да се преоблека и да пия кафе.
При Озирис всичко си беше както преди. Вратата отвори мустакатият молдовец, който за изминалото време беше успял да придобие изпосталял и даже някак си восъчен вид. Картаджиите в голямата стая не ми обърнаха никакво внимание.
Озирис изслуша разказа ми за Червената церемония със снизходителната усмивчица на възрастен психонавт, на когото съседското синче му разказва за първия си опит с откраднат от пепелника фас.
— Това Бог ли беше? — попитах аз. — Това, което усетих?
— Така е прието да се смята — отвърна Озирис. — Но в действителност никой не знае. В древни времена го наричали „потръпване на мантията“. Вампирите не знаели как да интерпретират случващото се, докато хората не измислили Бог.
— А хората измислили ли са Бог, или са открили, че той съществува?
— Едно и също е.
— Как така?
Озирис въздъхна.
— Виж — каза той, — ще ти обясня още веднъж. На маймуната са й турили в кратуната дестилационен казан. Казанът е взел да произвежда баблос. Но освен главния продукт взел да изкарва и други фракции. Производствени отпадъци. Една от фракциите се нарича „Вселена“. Друга се нарича „Истина“. А трета се нарича „Бог“. Сега ти питаш — измислили ли са маймуните третата фракция, или са я открили? Аз даже не знам какво да отговоря тук.
— Вие казахте, че вампирът се приближава до Бога, когато приема баблос — напомних аз.
— Естествено. Към основния продукт се примесва страничната фракция и вампирът я чувства. Бог и баблосът са като бензина и мазута, които се получават по време на нефтопреработката. Вампирите употребяват баблоса, а Бог за нас е производствен отпадък. Затова пък е ценна фракция за човечеството. Ние не възразяваме. Докато, разбира се, човечеството не почне да ни пробутва тази фракция на нас в качеството й на универсална истина.
— Какво, и това ли се случва? — попитах.
Озирис махна с ръка.
— Под път и над път. Затова винаги трябва да носиш със себе си Бонбона на смъртта. А още по-добре два или три.
Помислих малко и казах:
— Но тогава възниква логическо противоречие. Ако Бог е производствен отпадък, как би могъл да заточи тук Великия прилеп?
— Та нали там е цялата работа. Ако Бог беше нещо друго, Великият прилеп би могъл да въстане, да се бори цяла вечност и все някога да удържи победа. Но как може да се победи заточилият те производствен отпадък? Това не е по силите дори на Ищар. Именно тук е и целият ужас на ситуацията.
Започвах да разбирам садистичната логика на събеседника. Трябваше да поставя въпроса другояче.
36
Има се предвид интернет жаргонът „олбанский“ или „падонкаффский язык“ разпространен в самото начало на 21 век в рускоезичния интернет. Характерно е изписването на думите с нарочно неправилен, обикновено почти точен фонетично правопис, честата употреба на нецензурна лексика и характерни сленгови щампи. —