— Аз вече се оплетох — казах.
— Правилно. Оплел си се и никога няма да се измъкнеш.
— А какво общо има тука моят въпрос?
— Ето какво. Ти питаш в какво е смисълът на битието. А ето тук — Озирис размаха гвоздея във въздуха — имаме просто желязо от бунището. И празният ход на твоята парична цицка не стига даже за да разбереш какво е това. Макар че можеш да пипнеш тази вещ, да я огънеш или да я забиеш в нечия длан. А ти говориш за онова, което не съществува никъде освен във въображението. Пък и даже там го няма постоянно — направеният от думи рехав облак възниква за секунда, очарова те с илюзията за смисъл и изчезва без следа веднага щом умът „Б“ започне да мисли къде са парите. Разбираш ли?
— Не.
— И правилно. Смири се, Рама.
Кимнах.
— Когато човек — а вампирът, между нас казано, е просто подобрен човек — започне да размишлява за Бога, за извора на света и за неговия смисъл, той заприличва на маймуна в маршалски мундир, която скача из цирковата арена с лъснал гол задник. Маймуната си има извинението, че така са я накиприли хората. Но ти, Рама, нямаш такова извинение.
Озирис захвърли гвоздея на масата и натисна копчето до телефона. В коридора издрънча звънец.
— Време ми е да обядвам. Григорий ще те изпрати.
— Благодаря за разясненията — казах аз, докато се изправях. — Вярно, че почти нищо не разбрах.
— А към това не е и нужно да се стремиш — усмихна се Озирис. — Ето главното, което трябва да се разбере. Защо ти е да разбираш нещо, когато вече знаеш всичко? Една капка баблос обяснява повече от десет години философски разговори.
— Защо тогава вие сте преминали от баблос на червена течност? — попитах.
Озирис сви рамене.
— Some dance to remember — каза той, — some dance to forget.[37]
В стаята влезе мустакатият молдовец и разбрах, че аудиенцията приключи.
Молдовецът ме доведе до входната врата като миналия път. Но сега той кой знае защо се огледа, излезе заедно с мен на стълбищната площадка и притвори вратата на апартамента.
— Асансьорът не работи — съобщи той тихо. — Ще ви изпратя до долу.
Не възразих, но за всеки случай тръгнах покрай стената, по-далече от перилата, зад които беше стълбищната шахта.
— Извинете за натрапчивостта — каза молдовецът. — Аз по принцип съм професор по теология от Кишинев. Тук само припечелвам. При нас в Кишинев временно не са необходими професори по теология.
— Мога да си представя — казах аз съчувствено.
— Знаете ли — продължи молдовецът, — тук често наминават млади вампири, които беседват с нашия работодател. Аз чакам до вратата, в случай че хазаинът позвъни. Та чувам едно-друго, тъй че знам какви представи господстват във вашия свят. Обикновено не се намесвам в разговора. Но днес стана въпрос за Бога. И тук се чувствам задължен да направя едно важно уточнение към това, което вие току-що чухте. Като теолог. Но, моля ви, не казвайте на шефа за нашия разговор. Въобще на никого не казвайте до следващото контролно ухапване. А пък аз ще замина в отпуска. Обещавате ли?
— Вие сте добре запознат с детайлите на нашето ежедневие — отбелязах аз. — Даже знаете за контролното ухапване. Аз самият за пръв път чувам за него.
— Не иронизирайте, младежо — каза молдовецът. — Във вашата среда всички ухапвания са контролни. Други не се правят.
— Прав сте — въздъхнах аз. — Добре, обещавам. В какво е вашето уточнение?
— То засяга това, което във вашите кръгове е прието да се нарича ум „Б“. На младите вампири им казват, че човешкият ум, Б“ е просто парична цицка. Но не е така.
— А какво е в действителност?
— Били ли сте някога в Помпей? В Италия?
— Не — отвърнах аз. — Но знам, че е римски град, който се е запазил под вулканичната пепел. Чел съм много за него.
— Точно така — каза молдовецът. — Та значи, най-интересното място в Помпей е Вилата на мистериите.
— Спомням си. Вила в покрайнините на града. Наречена е така по фреските, на които е изобразен ритуалът на посвещаване в мистериите на Дионис. При нас в дискурса даже имаше картинки. Красиви. А защо се сетихте за тази вила?
37
Някои танцуват, за да си спомнят, други пък — за да забравят (англ.) — стих от песента. Хотел Калифорния“ на група „Игълс“. —