— Виждате ли, тя е съществувала от средата на трети век преди нашата ера чак до самата гибел на Помпей. Триста години. Никой, разбира се, днес не знае какви точно мистерии са се провеждали там. Но фреските така завладяват въображението, че споровете не утихват и до днес. Според мен работата даже не е в самите фрески, а в дребните детайли от стенописите в коридора — загадъчни египетски символи на черен фон, някакви знаци, змийчета — точно като на стара шевна машина „Сингер“… Не знам, вие тези машини едва ли сте ги заварили.
— Вие някак си прехвърчате — казах аз. — Заговорихте за ума „Б“, после минахте на вилата, а сега на шевните машини „Сингер“…
— Само секунда, сега всичко ще стане ясно. На снимките не се вижда, но ако попаднете във вилата лично, ще забележите редица несъобразности. От една страна, фреските, да. А от друга — цялото това великолепие стои груба и примитивна преса за изцеждане на гроздов сок… Започвате да забелязвате някакви уродливи стопански пристройки на най-неподходящи места… Екскурзоводът междувременно ви обяснява: в тази вила действително са посвещавали в мистерии. Някога, в далечното минало. Но още след първите подземни тласъци — а те са започнали много преди фаталното изригване на вулкана — стопаните продали сградата и заминали. А вилата се превърнала в селскостопанска ферма, в която започнали да правят вино…
— Какво искате да кажете с това? — попитах.
— Искам да кажа, че човекът е също такава вила на мистериите. Вие, вампирите, смятате, че сте построили тази ферма сами, за да изстисквате в нея баблос. И фреските по нейните стени ви изглеждат като странични продукти от вашата фермерска дейност. Вие смятате, че те са възникнали сами от мръсотията и петната от сок, докато сте разнасяли насам-натам каците с ферментирал киселяк…
Вече бяхме слезли долу и спряхме до входната врата.
— Добре — казах. — Имате ли друга версия?
— Имам. Умът „Б“ — това, което вие наричате парична цицка, е пространството на абстрактните понятия. Тях ги няма никъде в обкръжаващия ни свят. И Бог също го няма никъде в света. Умът „Б“ е бил създаден с тази цел — Бог да има къде да се появи пред човека. Нашата планета изобщо не е затвор. Тя е много голям дом. Вълшебен дом. Може би някъде долу в него има и затвор, но в действителност е Дворец на Бога. Бог много пъти са се опитвали да го убият, разпространявали са за него всякакви клевети, даже съобщаваха в масмедиите, че се е оженил за проститутка и е умрял. Но това не е истина. Просто никой не знае в кои стаи живее той — той постоянно ги сменя. Известно е само, че в тези стаи, в които той наминава, е чисто, подредено и свети. А има и стаи, в които той никога не влиза. И те стават все повече и повече. Отначало теченията навяват там гламур и дискурс. А когато те се размесват и започват да се разлагат, привлечени от миризмата, долитат прилепите.
— Говорите за нас, нали?
Молдовецът кимна.
— Ясно — казах аз. — Както винаги. Дай да стоварим всичко на пършиви вампири. То за тая работа много акъл не трябва.
— Защо пършиви? — попита молдовецът.
— Ми нали пърхаме — отговорих аз и размахах няколко пъти ръцете си като криле. — А при вас за това винаги са трепали в кенефите.
— При кои нас?
— При хората — отговорих аз и се усетих, че паля. — При кого другиго! Какво ли друго да очакваме, след като цялата ви история е започнала с геноцид?
— С какъв геноцид?
— А неандерталците кой ги изкла?[38] Преди трийсет хиляди години? Мислехте си, че ще забравим? Няма да забравим, няма да простим! С геноцид се е почнало, с геноцид и ще свърши, помнете ми думата. Тъй че недейте да обвинявате вампирите за всичко…
— Вие не ме разбрахте — каза молдовецът изплашено. — Аз въобще не стоварвам вината върху вампирите. Всяка стая на двореца отговаря сама за себе си. Тя може да покани Бога в себе си. А може и вашата компания. Разбира се, по своята природа всяка стая желае божественото. Но заради гламура и дискурса повечето стаи са решили, че цялата тайна е в интериорния дизайн. А ако стаята вярва в това, значи в нея вече са се заселили прилепи. Бог едва ли ще влезе в такава стая. Но аз не обвинявам вампирите. Та вие не сте стаите на двореца. Вие сте прилепи. Такава ви е работата.
— И какво според вас ще стане с двореца? — попитах.
— Бог има много такива дворци. Когато всички стаи на един от тях биват заселени от прилепи. Бог го унищожава. По-точно — престава да го сътворява, но това е едно и също. Казват, че изглеждало като светлина с невероятна сила, която изгаря целия свят. Но в действителност просто изчезва илюзията за материя и природата на Бога, пронизваща всичко наоколо, се проявява сама пред себе си такава, каквато е. Точно същото, казват, се случва и в края на всеки отделен живот. Нашият дворец сега изживява далеч не най-добрите си дни. Прилепите живеят в почти всички стаи. Навсякъде мляска дестилаторът на агрегата „М5“…
38
Тук Рама съвсем напразно обвинява хората — съвременните генетични изследвания показват, че неандерталците не са избити или измрели по някакви други причини, а просто са се асимилирали и претопили сред по-многобройните хомо сапиенс. Два процента от гените на съвременния човек са неандерталски. —