„Архетипик бутик“ се оказа цял комплекс от бутици, в които лесно можеше да се загубиш.
Изборът беше по-голям, отколкото в „Лавмаркс“, но аз не обичах това място. Носеха се слухове, че по-рано тук се е разполагала една от инспекциите на ГУЛАГ — дали геодезичното управление, или кадровата служба. Като разбрах за това, разбрах и защо Балдур и Митра наричат този обект „архипелаг гламур“ или просто „архипелагът“.
По стените на „Архетипик бутик“ в големи количества висяха снимки на скъпи спортни коли с майтапчийски надписи от рода на „таратайка № 51 „таратайка № 89“ и тъй нататък. На касовата бележка присъстваше един от тези номера и купувачът, назовал правилно марката на съответната кола, получаваше десет процента отстъпка.
Разбирах, че е обикновен рекламен трик — купувачът броди из архипелага в търсене на таратайката и се натъква на нови стоки, които след време ще може да сложи във въпросната таратайка. Но все пак взаимният магнетизъм на тези думи ми се струваше ужасяващ.
Имаше още един търговски обект, откъдето следваше да си купуваш джунджурии от рода на скъпи часовници и лули за пушене. Той се казваше Height Reason, бутик за мислещия елит (така беше позициониран в брошурата). На руски името се изписваше с една — и то странна — дума, „ХайТризон“.
Лулите не ми трябваха — аз не пушех. А що се отнася до скъпите часовници, то мен завинаги ме отблъсна от тях рекламата на Patek Philippe, от същата брошура. Там се казваше: „You never actually own a Patek Philippe. You merely look after it for the next generation“.[8]
От „Криминале“ на Тарантино помнех как изглежда технологията за предаване на ценни хронометри на следващото поколение — във филма фигурираше часовник, който бащата на героя криел в правото си черво, докато лежал в японски лагер. Историята на бизнесмена Ходорковски правеше този сюжет напълно актуален и в нашите автономии. Впрочем именно оттогава многобройните снимки на Ходорковски зад решетките почнаха да ми се струват реклами на „Патек Филип“ — голите китки на държащия се за решетката предприемач правеха месиджа пределно достъпен. За моя вкус хронометърът „Патек Филип“ беше прекалено голям. Самият той може би щеше да мине, но виж, металната гривна…
Общо взето не ми се удаде да вляза в мислещия елит на нашата страна. Разбира се, като всички лузъри аз се утешавах с това, че сам не съм го поискал.
Йехова
Ако Балдур разясняваше всеки въпрос така конкретно, че беше мъчно да не схванеш същността му, то Йехова притежаваше друго достойнство. Той умееше с няколко думи да обозначи цяло смислово поле или да те ориентира в сложния лабиринт на понятията. Често прибягваше към неочаквани сравнения.
— Ако искаш да разбереш какво представлява човешката култура — каза той веднъж, — спомни си за жителите на Полинезия. Там има племена, обожествяващи технологията на белия човек. Особено важи за самолетите, които летят по небето и докарват всякакви вкусни и красиви неща. Такава вяра се нарича „карго-култ“. Аборигените строят ритуални летища, за да може, тъй да се каже, да дочакат кока-кола от небето…
В главата ми протече обичайната реакция от серията „всичко, станало не с мен, помня“.
— Не — казах. — Това са дивотии. Аборигените са разправяли така на американските антрополози, за да се отърват по-бързо от тях. Антрополозите все едно нямало да повярват, че те могат да имат други желания. Духовната същност на карго-култа е по-дълбока. Жителите на Меланезия, където възникнал той, били толкова потресени от подвизите на камикадзетата, че построили за тях ритуални летища, канейки техните души да се преродят на архипелага — в случай че не им стигне място в храма на Ясукуни.[9]
— Не съм го чувал, интересно — каза Йехова. — Но това не променя нищо. Аборигените строят не само фалшиви писти. А и те правят самолети от насипи пръст, от пясък, от слама — сигурно за да има къде да живеят душите на камикадзетата. Тези самолети могат да бъдат много внушителни. Възможно е да имат по десет двигателя, направени от стари варели и кофи. От художествена гледна точка могат да бъдат шедьоври. Но самолетите от пръст не летят. Същото се отнася и за човешкия дискурс. Вампирът в никакъв случай не бива да го приема насериозно.
Разказах за този разговор на Балдур.
— Излиза, че аз също се уча да строя насипни самолети от пясък и слама?
Балдур ме измери с огнен поглед.
8
Часовникът „Патек Филип“ никога не е ваша истинска собственост. Вие просто го пазите за следващото поколение“ (англ.). —
9
Ясукуни — известен японски шинтоистки храм, намиращ се в Токио. Отличава се от мнозинството шинтоистки храмове по това, че в него се кланят не на духовете-ками, а надушите на воините, паднали за Япония и Императора, който е и върховното божество на храма. —