Пояснението беше следното:
„Бел. 3. Нетрадиционно позициониране на анално-фалическата пенетрация с привличане на контексти, ортогонални на стандартния дискурс на обекта“.
— А защо кръст? — попитах аз Йехова.
Йехова изтръска от епруветката върху пръста си капчица прозрачна течност, близна я и известно време се вглежда в невидимата далечина.
— Ти не си погледнал по-нататък — каза той. — „Защо кръст?“ — това е слоганът на концепцията.
Пример за прилагане на централната технология в политическия бизнес беше проектът за лоялистко младежко движение „True Batch на Надежда“ (служебен рубрикатор „Surkoff_Fedayeen/built305“). Проектът беше разчетен да събуди позитивен интерес сред англоезичните СМИ и се основаваше на цитат от късния Набоков, превеждащ ранния Окуджава:
„Nadezhda I shall then be back
When the true batch out boys the riot…“
(„Надежда, аз ще дойда там, когато точната тайфа безредиците изпичоса…“ — англ.)[10]
Въпросът „защо тръбач?“ не възникна у мен. Краткият курс по реклама остана в миналото и ние се върнахме към общата теория на гламура.
Сега ми е малко смешно да си припомням тази важност, която придавах на своите тогавашни озарения, като ги записвах със спретнат почерк в учебната тетрадка:
„Потребността от научен комунизъм се появява тогава, когато изчезва вярата, че комунизмът може да бъде построен, а потребността от гламура възниква тогава, когато изчезва естествената сексуална привлекателност“.
Впрочем след запознаването със стативите „подиумно месо 05–07“ и „шахидките на Велзевул ultimate“ (някакъв вампир-женомразец беше нарекъл така манекенките) тази мисъл бе подложена на важно уточнение:
„Всичко не е дотам просто. Какво значи естествена сексуална привлекателност? Когато разглеждаш от близко разстояние момиче, смятано за еталон на красотата, се виждат порите по кожата й, косъмчета, пукнатинки. Всъщност това е просто глупаво младо животно, намазано с френски крем. Усещането за красота и безобразие се ражда, когато се отдалечиш от разглеждания обект и чертите на лицето се редуцират до схематична картинка, която се сравнява със съхраняващите се в съзнанието мултипликационни шаблони. Откъде се вземат тези шаблони, не е ясно — но има подозрения, че в наши дни ги доставя вече не инстинктът за размножаване, направляван от генетичния код, а индустрията на гламура. В автоматиката такова принудително управление се нарича „override“. И тъй, гламурът е толкова неизчерпаем, колкото и дискурсът“.
Имаше и смешни моменти. Един образец попадна в моята програма два пъти, под различни номера. Беше обозначен така:
„куратор на художествени проекти Rh4“.
Червената течност принадлежеше на дама на средна възраст, тя действително приличаше на шахидка. Нея я бяха включили в списъците си и Балдур, и Йехова — по тяхно мнение кураторката се подвизаваше точно по средата между гламура и дискурса и беше безценен източник на информация. На мен не ми се стори така. Темата на дегустацията беше изучаването на вътрешния свят на съвременния художник, но кураторката не владееше даже професионалния жаргон — тя се ровеше за него из интернет. Затова пък се изясни трогателен личен детайл — тя бе изпитала оргазъм само веднъж през живота си, когато пиян любовник я бе нарекъл полова въшка на компрадорския капитал.
Изказах пред Йехова своето недоумение и чух, че именно това й преживяване било целта на урока, тъй като напълно разкривало темата. Не повярвах. Тогава той ми даде да опитам още трима художници и един галерист. След което записах в тетрадката си следната бележка: „Съвременният художник е анална проститутка с изрисуван задник и зашита уста. А галеристът е човек, който се изхитрява да й бъде сутеньор на духа, независимо от абсолютната бездуховност на ставащото“.
Писателите (които ние също минахме в курса по гламур) не бяха кой знае колко по-добри — след запознанството с техния статив аз записах в тетрадката:
„Кое е най-важното за писателя? Да има злобно, помрачено, ревниво и завистливо его. Ако то е налице, то всичко останало ще си дойде от само себе си“.
Разнородните критици, експерти, мрежови и вестникарски културолози (към този момент аз си бях изяснил най-сетне какво е това) влизаха в програмата по линията на дискурса. Половинчасова екскурзия из тяхната вселена ми позволи да формулирам следното правило:
„Временният ръст на пичата въшка е равен на височината на обекта, върху който тя сере, плюс 0,2 милиметра“. Последната бележка в курса по гламуродискурс гласеше: „Най-перспективната технология за прокарване на гламура на съвременния етап става антигламурът. „Разобличаването на гламура“ инфилтрира гламура даже в онези тъмни кътчета, в които той за нищо на света не би проникнал сам“.
10
Цитираният „превод“ на Набоков всъщност не с точно превод. Оригиналният цитат от „Сантиментален марш“ на Окуджава е „Надежда, я приду тогда, когда трубач отбой емграет“. (Ще дойда аз тогаз, Надежда, тръбачът щом отбой изсвири“. Набоков не превежда реално втория стих, а добавя английски стих, звукоподражателен на руския. Пелевин на свой ред превежда този английски стих на руски с точния му смисъл. —