В каталога имаше раздели, които по забавен начин напомняха програмата на видеосалон. Най-големият дял се оказа еротичният — беше разделен на епохи, страни и жанрове. Имената на действащите лица впечатляваха — във френския блок фигурираха Жил дьо Рец, мадам дьо Монтеспан, Анри IV Бурбон и Жан Маре (неразбираемо беше по какъв начин са успели да запазят червената течност на всички тези хора, па дори и в микроскопични дози).
Във военния раздел на каталога присъстваха Наполеон, един от късните шогуни от династията Токугава, маршал Жуков и различни селебритита от времето на Втората световна, в това число и въздушните асове Покришкин, Адолф Галанд и Ханс Улрих Рудел. Някои от тези лица бяха представени и в еротичния раздел, но аз реших, че това са съименници или въобще някакъв условен шифър, след като видях такава позиция: „Ахтунг Покришкин. Руското гей-комюнити през четиресетте години на двайсети век“.[11]
Военният и еротичният раздел предизвикаха у мен изгаряш интерес — и както става винаги в живота, последва и също такова изгарящо разочарование. Еротичната и военната част на картотеката бяха някъде другаде — чекмеджетата се оказаха празни. Епруветки с препарати оставаха само в три раздела — „майстори на маски“, „пренатални преживявания“ и „литература“.
Не изпитвах никакъв интерес към майсторите на маски, които събираше покойният Брама (колекцията му висеше по стените). Към литературния раздел също — там имаше множество имена от училищната програма, но аз още помнех гаденето, които те предизвикваха у мен в час. Пренаталните преживявания“ провокираха у мен къде-къде повече любопитство.
Доколкото разбирах, ставаше въпрос за опита на човешкия плод в утробата. Аз даже не можех да си го представя. Сигурно, мислех си, някакви проблясъци на светлина, приглушени звуци от околния свят, бученето на майчините черва, натиск върху тялото — с две думи, нещо неописуемо, един вид кръжене в безтегловност в кръстоска с увеселително влакче.
След като се реших, набрах в пипетката няколко капки от епруветката с наименование „Italy — (“, капнах ги в устата си и седнах на дивана.
Със своята несвързаност и нелогичност преживяването приличаше на сън. Уж се връщах от Италия, където не успях да си довърша работата, която очакваха от мен — нещо, свързано с каменоделство. Беше ми тъжно, защото там останаха много свидни на сърцето ми неща. Виждах сенките им — беседки сред лозите, мънички карети (бяха детски играчки, споменът за които се беше запазил особено отчетливо), въжена люлка в градината…
Но аз вече бях на друго място, подобно на московска гара — сякаш уж бях слязъл от влака, мушнал се бях в една небиеща на очи врата и бях попаднал в специализирана сграда, подобна на научен институт. Нея тъкмо я преоборудваха — местеха мебелите, сваляха стария паркет. Реших, че трябва да се измъкна на улицата, и тръгнах нанякъде по дълъг коридор. Отначало той като охлюв се завърташе на едната страна, а после, след една кръгла стая, взе да се развърта на другата…
След дълго блуждаене по този коридор видях в стената прозорец, погледнах през него и разбрах, че изобщо не съм се приближил до изхода, а само съм се отдалечил от него, като съм се изкачил няколко етажа над земята. Реших да попитам някого къде е изходът. Но все едно напук, хора наоколо не се виждаха. Не исках да се връщам обратно по коридора-охлюв и започнах да отварям всички врати подред в опит да намеря някого.
Зад едната врата се оказа кинозала. В нея тъкмо чистеха — миеха пода. Попитах работещите как да се измъкна навън.
— Ами ей на — каза ми някаква жена в синя престилка, — давай направо по улея. Ние така се пързаляме.
Тя ми показа отвор в пода — от него надолу тръгваше зелена пластмасова шахта, подобна на тези в аквапарковете. Такава система за транспортиране ми се видя съвременна и прогресивна. Спираше ме само опасението, че якето ми може да заседне в тръбата — проходът изглеждаше твърде тесен. От друга страна, жената, която ме посъветва да се възползвам от този маршрут, беше бая дебела.
— А вие самата така ли се спускате? — попитах.
— Че как — отвърна жената, наведе се към тръбата и изсипа в него легена, който беше в ръцете й — мръсна вода с някаква перушина. Мен това не ме учуди, само си помислих, че сега ще ми се наложи да чакам, докато тръбата изсъхне…
Тук преживяването завърши.
До този ден аз вече бях погълнал достатъчно дискурс, за да разпозная символите в съня. Даже се досетих какво може да означават знаците на епруветките. Явно ако опитът „Italy — (“ с нищо не завършваше, то стоящият до него France —)“ завършваше със скока на лирическия герой в шахтата. Но не се заех да проверя тази догадка — по своя емоционален спектър пренаталният опит не беше от най-приятните и напомняше грипно бълнуване.
11
В руския жаргон „ахтунг“ е една от грубите думи за хомосексуален мъж. Приблизителен аналог в българския е „швестер“. В случая има игра на думи и със значението внимание като предупреждение за немските летци. —