Аз реших, че поетичният експеримент с това е приключил и станах от дивана. Изведнъж у мен възникна усещането за някаква назряваща в гърдите ми щастлива вълна, която трябваше всеки момент да се изтръгне навън и да облее с бляскава пяна цялото човечество. Въздъхнах дълбоко и й позволих да се излее навън. След това ръката ми записа:
И това беше всичко. Най-накрая само в главата ми хлопна някакво безумно тристепенно възклицание от типа на „хлас хламида хакамада“ и лампата на музата угасна.
Възможно е несъвършенството на този опит да беше предизвикано от недостига на емоционални строителни материали в моята душа. Та нали даже на най-великия архитект му трябват тухли. А в случая с Набоков работата можеше още да е и в недостатъчния ми английски речников запас.
Но експериментът не можеше да се нарече безполезен. От него разбрах, че съществува начин да се ограничи обемът на информация, съдържащ се в препарата — никакви сведения за личния живот на поетите нямаше в него.
Реших да попитам за това Митра.
— Ти какво, да не се навря в библиотеката? — попита той недоволно.
— Ами, да.
— Не пипай нищо. Да не ти е малко материалът по време на занятията? Мога да помоля Йехова да те натовари…
— Добре, повече няма да пипам — казах. — Но обясни ми как се получава така, че в образеца остава само едно свойство? Например само свързано със стихосложението. И няма никакви картинки?
— Дестилация. Има си специална технология. Червената течност минава през цилиндрична спирала в шлем върху главата на вампир чистач. Той изпада в особен транс и се концентрира върху този аспект на опита, който трябва да се запази. При това всички останали фракции опит се гасят с помощта на химически субстанции, които приема чистачът. Така се прави, за да се отдели нужният аспект информация и да се премахне всичко останало. Човешкият опит е вреден и разрушителен. А в големи дози е просто смъртоносен. Защо, според теб, хората мрат като мухи? Именно заради своя жизнен опит.
— А защо тогава гълтам тоя опит с цели кофи на уроците?
— Това е друго — рече Митра. — На теб специално ти дават непречистени препарати, за да може, така да се каже, да набереш баласт.
— За какво ми е той?
— Ако корабът няма баласт, той ще се прекатури и ще потъне. А ако пуснеш в него малко вода — същата като тази зад борда — той придобива устойчивост. Трябва да си готов за всякакви преживявания. Това е като ваксина. Неприятно е, разбира се, но няма как. Влиза в програмата за обучение на всеки вампир.
Даже и без забраната нямаше да експериментирам повече с картотеката. Митра беше прав — на мен ми се налагаше да поглъщам куп препарати по време на дневните си уроци. Да се занимавам със същото самичък, в свободното си време, би било патология.
Но мен много ме интересуваше един въпрос.
От разговора с Енлил Маратович аз разбрах, че вампирите смятат хората за нещо като доен добитък, специално култивиран, за да служи за източник на храна. На мен ми беше трудно да го повярвам. И не само защото на човечеството му се отреждаше твърде жалка роля.
Работата беше там, че никъде не виждах, тъй да се каже, самия механизъм на доенето. Ухапването, с чиято помощ вампирът се запознаваше с чуждия вътрешен свят, явно не беше достатъчно за изхранване. Беше само кръвен анализ. Значи би трябвало да съществува друг метод.
Опитах се да си представя как изглежда този процес. Може би, мислех си аз, вампирите поглъщат червена течност, събрана за медицински цели? Или някъде в третия свят съществуват плантации, на които специално развъждат хора?
Тези теми често се срещаха в масовата култура. Спомних си филма „Островът“[14], в който наивните, инфантилни хора, предназначени за разфасоване за резервни части, ги отглеждаха дълбоко под земята — те се разхождаха по стерилните коридори по бели анцузи и се надяваха, че все някога ще им провърви в живота… А във филма „Блейд: Троица“[15] имаше фабрика със запечатани във вакуумни пакети коматозници, които произвеждаха червената течност за изхранване на вампирите, без даже да идват на себе си.
13
„О, сестро, спомняш ли си още тоз син Хасан и Халкин-Гол?“ (англ.) Отпратка към романа „Ада“ на Набоков. Оригиналното двустишие, свързано с любовната история между Ада и братовчед й (оказал се неин роден брат) Ван Вийн. Оригиналът гласи: „Му sister, do you still recall the blue Ladore and Ardis Hall“ (O, сестро, спомняш ли си още тоз син Ладор и Ардис Хол). —
14
The Island. Американски научнофантастичен филм от 2005 година, режисьор Майкъл Вей. —
15
„Блейд: Троица“ (англ. Blade: Trinity) — фентъзи филм от 2014 година, продължение на филма „Блейд 2“, последен филм от трилогията. Блейд“. Режисьор Дейвид С. Гойер, по мотиви от комиксите на Марвъл за полувампира Блейд. —