Един ден, веднага след занятията с Балдур, аз заспах. Събудих се след няколко часа и почувствах внезапно желание да изляза на разходка. Надянах джинси и черна тениска с един от Симпсъните (така накипрен някога ходех на работа в универмага) и излязох от апартамента.
Градът тънеше във вечерното слънце. Аз вървях по улицата, измъчван от неясна тъга — искаше ми се или да запаля, което никога не бях практикувал, или да пийна бира, което никога не бях обичал. Изпитвах потребност да направя нещо, но не разбирах какво точно и как. И изведнъж стана ясно.
Не се наемам да обясня по какъв начин си избрах целта. Просто в някакъв момент се оказа, че тя е избрана. Случи се така: видях в тълпата момиче, което вървеше насреща ми. Беше в светла карирана рокля, а в ръката си държеше бяла чантичка. Косите й бяха събрани на опашка, прихваната с ластиче с две червени ягодки. Тя ми хвърли поглед и ме отмина. Без всякакви съмнения или колебания аз се завъртях и тръгнах подире й.
Разбрах какво ще се случи сега. Имах усещането, че вече действам не аз — езикът пое върху себе си управлението на моята воля. Действително се чувствах като кон, който носи в атака стар, опитен кавалерист. Конят се страхуваше и му се искаше да избяга. Но шпорите бяха забити в хълбоците му твърде дълбоко. Затова действах бързо и точно.
Приближих се до момичето и се наведох към нея, сякаш да я повикам. Инстинктът ме накара да разтворя леко уста, сякаш исках да всмуча въздух; видях ушната й мида съвсем близо и тук се случи нещо странно. Чух тихо изщракване. Главата ми неволно се дръпна и аз разбрах, че работата е свършена.
Отстрани това сигурно е изглеждало така — млад човек е решил да се обърне към момичето с въпрос, отворил е уста, привел се е към нейното ухо, внезапно е кихнал и смутен, е изостанал, постепенно забавяйки ход.
Тя не се обърна, само нервно сви рамене. На шията й се появи миниатюрно розово петънце. Ухапването беше изпълнено майсторски — по кожата не се появи нито капчица кръв. Борейки се с желанието да седна направо на тротоара и да затворя очи в отмала, аз тръгнах след нея.
Тогава още не знаех, че да ухапеш за пръв път човек от друг пол, е също толкова странно преживяване, колкото да се целуваш за пръв път. Има такъв библейски израз — „да познаеш жена“ (за него, мисля, намекваше известната повтаряща се реплика на хумориста Хазанов „ух, пък каква си“)[16]. Но за хората това не се отнася. Мъжът може в най-добрия случай да преспи с приятелка. Но само вампир е в състояние да познае жена. И това му отваря очите за удивителна тайна, която в пълния си обем не е позната на никого от хората — макар че всеки знае точно едната й половина.
Работата е там, че съвместното съществуване на двата пола е удивителен и смешен казус, невероятно нелеп, но напълно скрит от човека. Хората обосновават мнението си за вътрешния живот на другия пол върху всякакви глупости — заети от стенния календар „тайни на нейната душа“ или, което е доста по-страшно, „методи да манипулираме мъжкото „свръх-аз“ по версията на списание „Жена и успех“. Този вътрешен живот обикновено се изобразява чрез разбираема за другия пол полутерминология — мъжът се описва като нахална и груба жена с космато лице, а жената — като мъж-идиот без член, който кара некадърно автомобил.
На практика мъжете и жените са много по-далече един от друг, отколкото могат да си представят. Даже е трудно да се обясни доколко те не си приличат. Работата тук, разбира се, е в хормоналния състав на червената течност.
Може да се каже, че светът ни е населен с два вида наркомани, които приемат мощни психотропни вещества с много различно въздействие. Те получават диаметрално противоположни халюцинации, но трябва да прекарват времето си един до друг. Затова в течение на вековете те не само са се научили съвместно да получават принципно различен кеф, но и са си изработили етикет, позволяващ им да се държат така, сякаш действително се разбират помежду си, макар че едни и същи думи за тях по правило означават различни неща.
Може да ми възразят, че това го знае всеки транссексуален, който си е направил операция за смяна на пола и е изкарал курса с хормонални инжекции. Но не е съвсем така. Транссексуалните изменят вътрешното си състояние постепенно — прилича на плаване през океан, по време на което пътешественикът забравя кой е и откъде е. А вампирите могат да се пренасят от едното състояние в другото за секунда…
Момичето, което ухапах, ме беше запомнило — и аз разбрах, че съм й се харесал (беше все едно да видиш своето отражение в надарено с емоции огледало). Отначало се учудих. После се смутих. А сетне мислите ми придобиха не напълно порядъчен и не докрай контролиран характер.
16
Репликата е лайтмотив на популярния монолог „Курортен роман“ на комика Генадий Хазанов от 80-те, в който той играе курортен свалян на улицата. —