Щом забеляза, че гледам към бедрото със стихотворението, Локи завъртя жената така, че надписът да не се вижда.
— Преминаваме към практическите методи — каза той.
— Ъ-ъ-ъ… В какъв смисъл?
— В пряк.
Той застана на колене пред гумената жена и се обърна към мен. В ръката му се появи Бонбонът на смъртта. Той разгъна книжката и хвърли бонбона в устата си.
— След като се сблъскали с проблема, за който говорих — каза той, — вампирите не се захванали да изобретяват велосипеда. Те използват своята техника за ръкопашна борба — именно по тази причина, между другото, бойното и любовното изкуство са обединени в един курс. Присъщият на вампирите хуманизъм се проявява в това, че с цел пресичане имитацията на оргазъм те използват само такива похвати, които не могат да увредят здравето на партньорката…
Локи се наведе над гумената жена, подпря се на пода с лакти и лицето му потъмня от прилив на червена течност (дойде ми наум, че същият ефект би дала внезапно обхванала го страст).
Изведнъж той ловко се надигна и изтряска куклата с дясното си коляно в хълбока. После повтори същия похват с другия крак. След това й заби лакът в средата на корема. После я удари с пръст в основата на шията. Сетне я перна с длани по ушите…
Беше странно, страховито зрелище — високият кльощав човек в черно лежеше върху гумената жена и бързо, но не особено силно я пердашеше с ръце и крака… Движенията на Локи бяха изключително професионални и даже артистични — сигурно би могъл да участва с този номер в някакъв сюрреалистичен театър. И все пак на мен ми се стори, че влага в своите удари малко повече емоции, отколкото изисква процесът на обучение.
— Кажете — попитах аз, неочаквано за себе си, — вие обичали ли сте някога?
Той замря.
— Какво? — попита с недоумение, обръщайки към мен разгорещеното си лице.
— Не — казах аз, — няма нищо. Аз само ей така.
Локи се изправи на крака и изтръска невидимите прашинки от черния си сюртук.
— Сега ти — каза той.
Погледнах надуваемата жена. Кой знае защо ми се искаше максимално да отложа момента на срещата.
— Аз имам още един въпрос — казах. — Относно четвърта точка. Защо вампирът не хапе жената, с която прави секс? От рицарство?
— Да, но не само — отвърна Локи. — Най-вече защото след няколко ухапвания идва пълна загуба на интереса към жената като към обект на желание. Това е проверено наблюдение. Във всеки случай на мен не ми е известно нито едно изключение от правилото…
Той скръсти ръце на гърдите си и устреми поглед в далечината, сякаш си припомняше нещо забравено.
— Точно обратното — каза той. — Ако притеглянето към жената стане непоносимо, вампирът я хапе много пъти, за да изучи нейната душа и да се излекува. Винаги помага. Но ако вампирът има други планове, той няма да постъпва така…
Локи погледна гумената жена на пода и аз разбрах, че няма да мога да го баламосвам повече.
— Е, на работа. Отработваме ударите. Давай…
Заех изходна позиция. Гумената жена равнодушно гледаше покрай мен в тавана със своите сини очи — даже и да почувства нещо, успя да го скрие.
— Надигни се на лакти — каза Локи. — Пренеси тежестта върху коляното… По-високо… А сега — страничен удар с коляно в хълбока. Ето така, отлично! Само че не бива да я удряш с лявата ръка, защото може да повредиш черния дроб. Бий с дясната. Ха така. Браво! Сега удари с лакът…
Темата на занятието беше, разбира се, строго приложена, но някои аспекти на ставащото вълнуваха моето въображение. При всеки удар главата на куклата се мяташе нагоре-надолу, сякаш тя беззвучно се присмиваше над моите усилия — а може би напук на целия свят имитираше оргазъм.
Реших да не гледам лицето й и отклоних поглед. И взе да ми се струва, че лежа на надуваем дюшек и надпреварвайки се с цялото човечество, яростно греба към щастливия бряг, към гребци ги очаква награда — слънце, щастие, пари и любов.
Великото грехопадение