— Дървото на живота — отвърна Енлил Маратович.
— А що за жена е тази с шлема?
— Това е Великата богиня. Тя живее на Дървото на живота.
— А в чашата й, както разбирам, има баблос? — попитах аз.
— Охо — каза Енлил Маратович. — Ти и за това си чувал?
— Да. С крайчеца на ухото. Знам, че е напитка от пари и представлява…
Енлил Маратович кимна. Изглежда, той не възнамеряваше да се задълбочава по темата.
— Този вампир ли е? — попитах и посочих крилатия звяр в ъгъла.
— Да — каза Енлил Маратович. — Този барелеф е светиня на Гилдията на халдеите. Той е на почти четири хиляди години. Някога такъв е имало във всеки храм. Смята се, че в символична форма тук е изобразено миналото, настоящето и бъдещето на света.
— А сега храмовете на халдеите съществуват ли все още?
— Да.
— Къде?
— Всяко място, където е поставен такъв барелеф, става храм. Имай предвид, че за членовете на гилдията, които сега ще влязат тук, това е доста вълнуващ момент — те се срещат със своите богове… Ето ги и тях.
Вратите се отвориха и в залата започнаха да влизат хора със странна външност. Те носеха одежди от многоцветна тъкан, които явно не се отнасяха към нашата епоха — нещо подобно, струва ми се, са носили древните перси. Поразителното обаче бяха не тези екстравагантни облекла, които при желание можеше да бъда приети за твърде дълги и пъстри домашни халати, а блестящите златни маски на лицата им. Към поясите на халдеите бяха прикрепени метални предмети, които аз първоначално приех за стари тигани. Но тези тигани лъщяха твърде ярко и разбрах, че са древни огледала. Лицата на влезлите бяха сведени надолу.
Спомних си филма „Пришълецът срещу Хищникът“. В него имаше сцена, която аз гледах не по-малко от двайсет пъти — космическият ловец стоеше на върха на древна пирамида и приемаше поклони от процесия жреци, изкачващи се към него по безкрайно стълбище. Това беше от моя гледна точка един от най-красивите кадри в американското кино. Нима можех тогава да си помисля, че самият аз ще се окажа в подобна роля?
По гърба ми премина студена вълна — стори ми се, че съм нарушил някаква древна забрана и съм започнал да създавам реалност със силата на своята мисъл, действително съм се осмелил да стана бог… А това, изведнъж разбрах аз, е единственият смисъл, наистина достоен за думите Велико грехопадение.
Но главозамайването ми продължи едва секунда. Хората с маските приближиха до сцената и започнаха вежливо да аплодират мен и Енлил Маратович. Жреците от филма не правеха нищо подобно на върха на пирамидата. Дойдох на себе си — повод за паника нямаше. Ако не се брои странното облекло на влезлите, всичко протичаше напълно в руслото на някаква бизнес презентация.
С вдигане на ръка Енлил Маратович въдвори тишина.
— Днес — каза той — имаме тъжен и радостен ден. Тъжен е, защото Брама вече не е с нас. А радостен е, защото Брама е с нас, както преди — само че сега се казва Рама и много се е подмладил и разхубавил! С удоволствие ви представям Рама Втори, приятели мои!
Хората с маските му дръпнаха още един вежлив аплодисмент. Енлил Маратович се обърна към мен и с жест ме покани да застана зад микрофона.
Аз се изкашлях, докато се опитвах да се досетя какво да говоря. Явно не трябваше да бъда твърде сериозен. Но и прекалено игрив също. Реших да копирам тона и интонацията на Енлил Маратович.
— Приятели — казах. — Аз никога преди не съм ви виждал. Но съм виждал всички вас неизчислим брой пъти. Такава е свързващата ни древна тайна. И аз сърдечно се радвам на нашата нова среща… Може би това не е съвсем уместен пример, но току-що си спомних един кинематографски цитат…
Едва сега съобразих колко нескромно и оскърбително ще бъде да говоря за сцената от „Пришълецът срещу Хищникът“ — ще излезе, че сравнявам събралите се с глупавите индианци. За щастие, веднага се окопитих:
— Помните ли филма на Майкъл Мур, на който Куентин Тарантино преди време връчи голямата награда в Кан? За президента Буш. В този филм Буш каза на среща със стълбовете на американския естаблишмънт: „Some people call you the elite, I call you my base…“[22]. С ваше позволение аз искам да повторя точно същото. С едно малко уточнение. Вие сте елит, защото сте моя база. И вие сте моя база, защото сте елит. Уверен съм, вие разбирате доколко неразривно едното е свързано с другото. Не се и съмнявам, че и през това хилядолетие нашето сътрудничество ще бъде плодотворно. Заедно ние ще покорим нови върхове и ще прекрачим още по-близо до… ъ-ъ… нашата прекрасна мечта! Вярвам във вас. Вярвам на вас. Благодаря, че дойдохте.