— Защо да е тежко — смутено отвърнах аз. — Детство като детство.
— Правилно, детство като детство — съгласи се Ищар. „Затова е и тежко. То в нашата страна всички имаме тежко детство. За да подготви човека за живота на възрастен. Който що му о толкова тежък, че направо да се шашнеш…
Ищар въздъхна и отново примлясна. Не можех да разбера на какво се наслаждава тя — на моята червена течност, на коняка или на всичко заедно.
— Не ти харесва на тебе да си вампир. Рама — заключи тя.
— Защо пък — възразих аз. — Хич не е зле даже.
— Когато ти харесва, не се живее така — каза Ищар. — Стараеш се всеки ден да прекараш тъй, че това да бъде веселият празник Хелоуин. Ей като твоя приятел Митра. А ти… Ти оня ден през нощта пак си размишлявал за душата?
— Размишлявах — признах си аз.
— А какво е душата?
— Не знам — отвърнах аз. — Мен нашите вече ме питаха.
— Е, тогава как можеш да мислиш за нея, като не знаеш какво е?
— Сама виждате — казах.
— Наистина… Слушай, ти и за смисъла на живота ли размишляваш?
— Случва се — отговорих смутено.
— За това откъде се е взел светът? И за Бог?
— И това се е случвало.
Ищар се намръщи, все едно решаваше какво да ме прави. На гладкото й чело се появи тънка бръчица. После бръчицата се изглади.
— Аз като цяло те разбирам — каза тя. — То и аз размишлявам. Особено в последно време… Но аз поне имам повод. Конкретен. А ти? Та ти си съвсем млад, трябва да живееш и да се радваш! Вместо нас, пенсионерите!
Помислих си, че такъв е маниерът на говорене на възрастните жени, родени по времето на Сталин и опазили в себе си заряда от казионен оптимизъм, набит в изплашената дута още от училище. Някога аз погрешно възприемах плюската от такова изгаряне за следа от свещения огън. Но след курса по дегустации ми мина.
Ищар погледна чашата ми, после мен, направи злобна физиономия и кимна към паравана, сетне ми намигна и разтегли устата си в усмивка. Пантомимата отне не повече от секунда — гримасите й бяха много бързи и приличаха на нервен тик.
Разбрах какво се иска от мен. Станах, взех от масата своята чаша и ние повторихме процедурата на дозареждане във въздуха. Ищар не издаде нито звук, по който седящите зад паравана биха могли да се досетят за ставащото. Отново седнах на мястото си. Ищар страдалчески се намръщи и беззвучно издиша въздух.
— Така значи — каза тя. — Аз, разбира се, съм богиня — но на тези ти въпроси нищо умно не мога да отговоря. Защото съм богиня в много тясна област. Направи ето какво — намери вампира на име Озирис. Той е пазител на преданието. Кажи, че аз те пращам. Той ще ти обясни всичко.
— А как да го намеря? — попитах.
— Питай някого — отвърна Ищар. — Само с Енлил не говори за него. Той му е брат и те от много години са скарани… С мен Озирис също е скаран, може да се каже.
— А защо се скарахте? — попитах.
— Абе, не че точно сме се карали. Просто той загуби връзка с мен. Той е толстоист.
— Толстоист? — повторих.
— Да. Знаеш ли за тях?
— Не. За пръв път чувам.
— Вампирите толстоисти са се появили в началото на двайсети век — каза Ищар. — Тогава на мода бил пътят на граф Толстой. Опрощение. Страданията на народа, назад към естеството и тъй нататък. Някои наши също се увлекли и взели да се опрощават. А какво е за един вампир да се опрости? Решили да не смучат баблос, а натурална червена течност. Но без заколение, защото все пак са толстоисти. Такива сега са останали малко, но Озирис е един от тях.
— А той как е стигнал до това? — попитах.
Ищар се намръщи.
— Него наркотиците го докараха дотам, ето какво мисля, честно да си кажа. Наркотиците и разни глупави книги. С него ще си поприказваш до насита. Той умее да ти засере мозъка не по-зле от Енлил, само че от другата страна…
Тя се засмя. Стори ми се, че изпитият коняк вече й действа.
— Какво е това „баблос“? — попитах.
— На тебе Енлил нищо ли не ти каза?
— Той започнала ми разказва. За жизнената сила, която човек излъчва в пространството, когато мисли за парите. Агрегат „М5“. Но каза, че останалото ще ми го разкажат… Тук. Ако ме сметнат за достоен.
— Ох, не мога — изхъмка Ищар. — Да те сметнат за достоен. Двойни проверки, тройни проверки. Аз от никого нямам тайни. Искаш ли да знаеш, питай.
— „Баблос“ от оная дума за кинти ли идва?[28] — попитах аз.
Ищар се разкикоти. Чух как зад паравана момичетата тихо се смеят.
28
От „бабло“ — дума в руския жаргон, означаваща пари, руският еквивалент на „кинти“ —