— Нима такова примитивно промиване на мозъка действа? — попитах.
— Е-е, младежо, не е чак пък толкова примитивно. Човекът, както вече казах, е по-сложен от домата. Но това по парадоксален начин опростява задачата. А на човека е достатъчно да му се обясни, че точно музиката, която той чува, е мажор. Който наистина е изкривен от несъвършенството на изпълнителите — но не докрай и само временно. А каква музика ще се свири в действителност, изобщо не е важно…
Енлил Маратович, явно поуморен от тази беседа, се възползва от момента, дръпна ме за ръкава и каза:
— А ето го впрочем и началника на фолклора.
Той се оказа намирисващ на пот дебелак — приличаше на провокатора Самарцев, само че без брада и харизма. Не ми съобщиха фамилията му и го представиха само по име — „Едик“ (щом зърнах в прорезите на маската виолетовите торбички под изпълнените му с болка очи, аз кой знае защо си помислих, че това е умалително от „Едип“).
— Какво ново във фолклора? — попитах. — Вицове има ли?
— Основно за лабрадора Кони.[29]
— А защо за лабрадора?
— Мислите, че това е страхливост? — усмихна се Едик. — Точно обратното. Сред нашия елит е разпространено убеждението, че реалният управник на Русия е древният пес Балос Имамата, с чието пробуждане в нашата страна е започнала нова епоха. В различните култури него го наричат различно — Гарм, Ктхулу и тъй нататък. Твърдят, че точно той е бил представен на нашето общество като „лабрадора Кони“. Името „Кони“ е думата „инок“ наобратно, което посочва висша степен на демонично „освещаване. А думата „лабрадор“ е образувана от „лаброс“ и „д’Ор“, което означава „Златна брадва“, една от титлите на архиетратега на мрака. Появата на Лабрадора е предрекъл още Хлебников в своите палиндроми — помните ли това смътно предчувствие за затисната уста: „Кон и Toil, от инок — та не реч, а черен ат…“. Президентската форма на управление у нас съществува главно защото статутът на президентско куче е много удобен. Както се казва, президентите идват и си отиват, а остава ’бало си мамата…
Едик срещна погледа на Енлил Маратович и побърза да добави:
— Но все пак, съгласете се, приятно е, когато това „’бало си мамата“ е с човешко лице!
— Това малко излиза извън рамките на устното народно творчество — процеди Енлил Маратович. — По-скоро е устно антинародно творчество…
И ме помъкна по-нататък.
После ме представиха на началника на спорта, бодро културистче със същата пухкава овча поличка, каквато носеше моят съперник в двубоя. Вероятно заради това неприятно съвпадение, на което и двамата не можехме да не обърнем внимание, нашият разговор се оказа кратък и напрегнат.
— Как се отнасяш към футбола? — попита началникът на спорта, като ме обгърна с преценяващ поглед.
На мен ми се стори, че той с някакъв рентген замери обема на мускулите ми направо под дрехите. Усетих остро, че действието на Бонбона на смъртта е отминало.
— Знаете ли — казах предпазливо, — ако трябва да сме честни докрай, главната цел на тази игра — да се вкара топката във вратата — ми се струва фалшива и измислена.
— Е па, тогава си играй шах.
За шаха можех да кажа същото — но реших да не се вкарвам в беседа. Запознанствата продължиха дълго. Аз, доколкото можех, любезничех с маските, те любезничеха с мен, но по предпазливите припламвания на очите в златните очници разбирах, че всичко в тази зала се крепи само на страха и на взаимната омраза — която впрочем също тъй здраво скрепяваше събралите се, както можеше да ги скрепява християнската любов или съвместното владение на волатилни акции.
Понякога ми се струваше, че край нас минават известни хора — разпознавах ту позната прическа, ту маниер на прегърбване, ту глас. Но пълна увереност нямах никога. Веднъж наистина бях готов да си заложа главата, че на метър от мен стои академик Церетели — доказателство беше особената хитроумна умелост, с която беше окачил геройската звезда на своята хламида — накривенко, височко и сякаш мъничко нелепо, така че отдалече да се вижда трогателно неприспособеният към живота аскет на духа (бях виждал по телевизора, че той по същия начин я лепваше на ревера на сакото си).
Но Енлил Маратович ме преведе покрай него и аз така и не разбрах вярна ли е догадката ми, или не.
29
Вече покойният лабрадор Кони беше домашният любимец на руския президент Владимир Путин. —