Най-сетне ме представиха на всички, на които трябваше, и Енлил Маратович ме остави сам. Очаквах, че върху мен ще се изсипе буря от внимание, но към мен почти не гледаха. Забравиха ме веднага — халдеите равнодушно ме подминаваха, без даже да ме удостоят с поглед. Взех си от банкетната маса чаша с червена на цвят течност с пластмасова сламка.
— Какво има тук? — попитах аз оказалия се до мен маскиран.
— Комарче — измърмори презрително той.
— Кой е комарче? — обидих се аз.
— Коктейл „Комарче“, водка със сок от клюква. В някои чаши има просто сок, а на коктейла сламката е заострена — като игла на спринцовка.
Щом го каза, той награби два коктейла и ги понесе към другия край на залата.
Изпих си коктейла. После и втори. След това се разходих напред-назад из залата. Никой не ми обръщаше внимание. Sic transit glamuria rnundi[30], мислех си аз, докато се вслушвах в ромолящите наоколо светски разговори. Беседваха за разни неща — за политика, за кино, за литература.
— Тоя писател кърти, да — казваше един халдей на друг. — Но не смърти. Писатели трепач от моя гледна точка днес в Русия няма. Тия, дето къртят, от друга страна, с всеки изминал ден стават все повече. Но от тях винаги сме си имали доста. Разбирате ли какво имам предвид?
— Разбира се — отговаряше вторият и клепачът му тънко играеше в прореза на маската. — Но от друга страна, вие самият сега от друга страна заговорихте за тези, дето къртят. Щом кърти, от друга страна — ако той действително е от другата страна — нима и само по силата на това, той вече не смърти?
Сред тълпата имаше и западни халдеи, пристигнали явно за обмяна на опит. Чувах откъси от английска реч:
— Do Russians support gay marriage?
— Well, this is not an easy question — дипломатично отговаряше глас със силен руски акцент. — We are strongly pro-sodomy, but very anti-ritual…[31] И освен това, струва ми се, имаше няколко души от нефтения отрасъл — до този извод стигнах по долетелия до мен израз „черна течност“. Върнах се при масата и изпих трети коктейл. Скоро ми поолекна.
На сцената с пълна сила течеше представлението. Вампирите показваха нещо като програма на художествената самодейност, която явно трябваше да придаде на взаимните отношения сърдечна топлота. Но не им се получаваше особено добре. При това по репликите наоколо разбрах, че тази програма всички са я гледали вече много пъти.
Отначало Локи танцува танго със своята гумена жена, която водещият, висок халдей с червена роба, кой знае защо нарече култова. Веднага след номера група халдеи се качи на сцената и връчи на Локи подарък за неговата мълчалива спътничка — кутия, обвита с няколко слоя златна хартия и вързана с алена панделка. Дълго отваряха кутията.
Вътре имаше огромен вибратор — „членът на цар Соломон“, както го нарекоха участниците в представлението. Отстрани на тази греда от розова гума се виждаше надпис „И тУИ ще мине!“. Помислих си, че е отговор на безсмъртното тристишие на бедрото на учебното пособие. От коментарите на околните стана ясно, че този майтап също се повтаря от година на година (миналата година, каза някой, членът бил черен — опасна дързост в нашето тъй сложно време).
След това на сцената излязоха Енлил Маратович и Митра. Те разиграха пиеска от китайския живот, в която фигурираха император Цинлун и случайно комарче. Комарчето беше Енлил Маратович, а императорът — Митра. Същността на пиеската се свеждаше до следното: императорът забеляза, че го е ухапал комар, възнегодува и започна да изрежда на комара всичките свои земни и небесни звания — и при всяка нова титла потресеното комарче все по-ниско и по-ниско склоняваше глава и едновременно все по-дълбоко забиваше жилото си (сгъваема антена от старо радио, която Енлил Маратович притискаше с ръце към челото си) в императорския крак. Когато императорът изброи най-сетне всичките си титли и се накани да шляпне комара, той вече си беше свършил работата и благополучно отлетя.
На този гег искрено му ръкопляскаха — от което аз заключих, че в залата има много представители на бизнеса.
После имаше смесени гегове, в които участваха вампири и халдеи. Представляваше последователност от кратки сценки и диалози:
— Сега ще имаме, както се изразяват французите, минет-а-троа — казваше халдеят.
— Не е минет, а е менаж — поправяше го вампирът. — Menage a trois.
— Менаж? — опулваше се халдеят. — Това пък какво е?
Някои диалози отпращаха към филми, които бях гледан (сега знаех, че това се нарича „развит постмодернизъм“):
— Желаете ли гейша? — питаше вампирът.
— Това оная, дето може да погледне така, че човек пада от велосипеда ли беше?
31
Поддържат ли руснаците еднополовите бракове? — Това е труден въпрос. Ние сме силно за содомията, но много против ритуала… —