Когато наближихме кабинета, където чакаше Хера, усетих остър прилив на неувереност в себе си.
— Извинете — попитах аз стюарда, — къде е тук тоалетната?
Стюардът посочи вратата наблизо.
Прекарах няколко минути в лъскавото помещение с писоари, занитени на авиационно шаси и разбрах, че по-нататъшното изучаване на собственото ми лице в огледалото няма да доведе до нищо. Върнах се в коридора и казах на стюарда:
— Благодаря. Нататък ще се справя сам.
Изчаках го да се скрие от погледа ми и натиснах дръжката на вратата.
Хера седеше в ъгъла на стаята върху купчина разноцветни възглавнички във формата на пухкави отрязъци от релси. Носеше къса черна рокля със строга яка. Роклята изглеждаше много семпла и напълно целомъдрена, но аз никога не бях виждал по-сексапилен тоалет.
До стената имаше маса и два недокоснати прибора. На пода пред Хера имаше поднос с комплект за чай и недояден чийзкейк.
Тя вдигна очи към мен. И в същата секунда объркването ми мина — разбрах какво да правя.
— Здравей — каза тя. — Днес си някакъв мрачно решителен…
Тя не успя да довърши — с два скока се намерих до нея, приклекнах и…
И тук, трябва да кажа, се случи нещо дребно, но неочаквано, което едва не ме отклони от бойния курс. Когато лицата ни се оказаха съвсем близо едно до друго, тя изведнъж затвори очи и леко разтвори устни, сякаш очакваше не ухапването, от което вече не можеше да ме удържи никаква сила на света, а нещо друго. А когато челюстите ми се дръпнаха и тя разбра какво точно е станало, лицето й се смръщи в гримаса на разочарование.
— Пфу, глупак. Как само ми писна от всички ви…
— Извинявай — отвърнах, отстъпих в ъгъла на стаята и седнах на купчинка възглавнички-релси. — Но след като ти… Длъжен бях…
— Абе, всичко е ясно — каза тя мрачно. — Може и да не се обясняваш.
Повече не можех да се сдържа — притворих очи, изключих се от физическия свят и се заех с цялото си същество да надничам и надзъртам, и да изяснявам онова, за което бях гадал толкова нощи — а сега най-сетне можех да го видя в пълна яснота. Мен впрочем не ме интересуваха жизнените й етапи, тайни или проблеми. Намерих достатъчно такт дори да не поглеждам в тази посока. Вълнуваше ме съвсем друго — нейното отношение към мен. И то се изясни веднага.
Не бях сбъркал. Току-що можех да я целуна. Тя изобщо не беше против. Даже го очакваше. Нещо повече, тя нямаше да възрази, ако нещата не се ограничаха с целувка, а бяха отишли по-далеч… Колко точно далеч, и тя не знаеше. Може би, помислих си аз, още не е късно? Отворих очи и направих плахо движение в нейна посока, но тя разбра какви си ги мисля.
— Не, скъпи — каза тя. — Може само едното — или ще се хапем, или всичко останало. Днес, моля те, не приближавай до мен на по-малко от метър.
Не възнамерявах да се предам толкова лесно, но реших засега да не бързам.
— Искаш ли да ядеш? — попита тя.
Поклатих отрицателно глава, но тя все едно ми метна книжката с менюто.
— Погледни. Тука има бъзикарски ястия.
Разбрах, че се опитва да ми отвлече вниманието, да не ми позволи да надникна твърде дълбоко, но аз и сам не исках да се намъквам в нейния свят без покана. Единственото, което ме интересуваше, вече си го изясних, а да се ровя в останалото не беше редно за мое собствено благо — тук Локи беше напълно прав. Усещах инстинктивно, че трябва да се удържа от съблазънта.
Задълбочих се в менюто. То започваше с встъпление, донякъде разясняващо ми смисъла на името на ресторанта:
„Руският кореняк отдавна е забелязал острата особеност на нашето битуване — колкото и мерзостен да изглежда текущият режим, онзи след него ще бъде такъв, че ще ни принуди да си спомняме предишния с томителна носталгия. А на носталгията е добре да се отдаваме с водчица (стр. 17–18), мезенце (стр. 1–3) и всичко онова, което се изнамери помежду им“.
Стана ми ясно какво имаше предвид Хера под „бъзикарски ястия“ — в книжката имаше рибно меню за деня с изчанчени названия — там например присъстваше „карпачо от риба меч Net Explorer със сос от Лимонов[33] и „еврорибена чорба „Свобода за МБХ!“[34]. Обзе ме любопитство. Вдигнах лежащия на пода радиотелефон, на който беше изобразен келнер с поднос, и избрах свободата.
След това се заех да изучавам винената листа, предсказуемо наречена „работа с документи“ — и старателно зачетох безкрайния списък, ред по ред, докато прозрачността на Хера не взе да избледнява. Тогава затворих книжката и се поздравих с победата на рицарството над любопитството.
Впрочем победата не беше пълна — едно-друго все пак видях. Просто нямаше как да не видя съвсем нищо, както не може да не се забележи планина зад прозорец, на който са дръпнали пердето. В живота на Хера се беше случило неприятно събитие. Беше свързано с Ищар, която Хера бе посетила след запознанството с халдеите (процедурата беше такава, както и в моя случай, само че нея я беше представил пред обществото Мардук Семьонович, а след сеанса на ясновидство й се беше наложило да се отбранява с бутилка от някаква озверяла естрадна певица). Между Ищар и Хера се беше случило нещо и сега Хера беше в депресия. Освен това беше силно изплашена.
33
Едуард Лимонов (1943) — руски писател, публицист и политик със славата на скандал на и противоречива фигура. —
34
Михаил Борисович Ходорковски (1963) — руски предприемач, обществен и политически деятел. През 2003 г… тогава един от най-богатите хора в света, е арестувал по обвинение в кражби и неплащане на данъци. През 2005 е признат за виновен в мошеничество, а през 2010 и 2011 получава и други присъди и общият срок на присъдата му възлиза на 10 голини и 10 месеца. През 2013 е помилван с указ от Путин и се заселва зад граница. —