Енея затрепери, не от страх, а от някакво по-дълбоко чувство. Очите й се присвиха и аз бих описал изражението й в този момент като нещо средно между кръвожадно и безстрашно. Студената й ръка се сви в юмрук.
Жената се засмя.
— Някак си очаквах да е по-интересно — рече тя и скочи от скалата върху тревата.
55.
За Немес следобедът е дълъг и отегчителен. Интересното започва, когато идват хората. Всъщност не точно интересно, а фарс. Тя наблюдава тромавото движение в реката, несръчното спасяване на изкуствения човек — изкуствен човек без една изкуствена ръка — и после, с известно любопитство, странното появяване на Шрайка. Тя знае, че Шрайка е наоколо, разбира се, тъй като изместващите вибрации от движението му през континуума не са по-различни от отварянето на портала. Немес дори се прехвърля в бързо време, за да го види как гази в реката и се прави на плашило за човеците. Това малко я обърква: какво прави старомодното създание? Предпазва хората от заложения от нея капан с щипалките или просто ги подбира назад към нея, като добро малко овчарско кученце? Немес знае, че отговорът зависи от това какви сили са пратили покритото с шипове чудовище на тази мисия.
Но всичко това почти няма значение. В Техноцентъра се смята, че Шрайка е бил създаден и пратен назад във времето от едно ранно повторение на АИ. Знае се, че Шрайка се е провалил и че отново ще бъде победен в битките на далечното бъдеще между отстъпващия човешки АИ и съзряващия Бог Машина. Така или иначе, Шрайка е бил провал и просто бележка под линия за това пътуване. Немес се интересува от нещото единствено с отслабващата надежда, че може да й осигури миг на възбуда като неин противник.
Сега, наблюдавайки изтощените човеци и изпадналия в безсъзнание, проснат върху тревата андроид, тя все повече започва да се отегчава от пасивността. Като плъзва картата на сфинксовия капан в лентата на китката си, Немес се спуска надолу по скалата и скача на тревистата издатина.
Младият мъж, Рол, е коленичил и настройва нискоенергийния лазер. Немес не може да не се усмихне.
— Няма да използваш това срещу мен, нали? — казва тя.
Мъжът не отговаря, а вдига лазера. Немес си мисли, че ако го използва срещу нея, несъмнено опитвайки се да я ослепи, тя ще се фазоизмести и без да изключва лъча, ще го обърне към дебелото му черво и корема му.
Енея за първи път вдига поглед към нея. Немес разбира защо Техноцентърът се страхува от потенциала на малкото човешко същество — около момичето като статично електричество искрят елементи на достъп до Празнотата, която обвързва — но също вижда, че момичето е на години разстояние от това да използва потенциала си в тази област. Цялото бързане и паника са били за нищо. Човешкото момиче не е просто несъзряло по отношение на силите си, то не съзнава истинското им значение.
Немес разбира, че е таяла известна слаба тревога, че в последните секунди самото дете ще представлява проблем — че някак си ще проникне в интерфейса на Празнотата, за да й създаде трудности, и разбира, че тревогата й е била грешка. Странно, тя е разочарована.
— Някак си очаквах да е по-интересно — гласно казва тя и се приближава още една крачка към тях.
— Какво искаш? — пита младият Рол, като с усилие се изправя. Немес вижда, че мъжът се е изтощил просто да изтегли приятелите си от реката.
— Не искам нищо от теб — спокойно отвръща тя. — Нито пък от умиращия ти син приятел. А от Енея ми трябват само няколко секунди разговор. — Немес кимва към съседните дървета, където е пръснала мечовете. — Защо не отведеш своя голем26 при дърветата и не почакаш момичето да дойде при теб? Само ще си кажем няколко думи насаме и после е твоя. — Тя прави още една крачка към тях.
— Не се приближавай — казва Рол и вдига малкото лазерно фенерче.
Немес вдига ръце, сякаш уплашена.
— Хей, не стреляй, приятел — казва тя. Дори лазерът да има десет хиляди пъти по-голям ампераж, тя пак няма да се разтревожи.
— Просто се дръпни — казва Рол. Палецът му е на задействащия бутон. Лазерната играчка е прицелена към очите на Немес.
— Добре, добре — отвръща тя. После прави крачка назад. И се фазоизмества в блестяща хромирана фигура, само грубите очертания на която са човешки.
— Рол! — извиква Енея.
Немес е отегчена. Тя се прехвърля в бързо време. Картината пред нея е замръзнала. Устата на Енея е отворена, все още говореща, но вибрациите във въздуха не се движат. Буйната река е сякаш замръзнала. Във въздуха висят водни пръски.
Немес се приближава и взема лазерното фенерче от ръката на младежа. Изкушава се да премине в бавно време, за да види реакцията им, но с крайчеца на окото си вижда Енея — малката ръчичка на момичето все още е свита в юмрук — и Немес разбира, че има да върши работа преди да се забавлява.
26
В еврейския фолклор, изкуствено създадено същество с човешка форма и надарено с живот. — Б.пр.