— Той ще повика медицинския работник. Аз лично ще извърша някои промени в работника, а след това ще прехвърля частичните записи. Сетне ти ще предостъпиш своята Загадка и матрицата ще бъде запълнена. Съвсем просто е.
— Ако наистина се получи, значи е някакво чудо — промърмори навъсено Ланиер. — А казвате, че било съвсем просто.
— Като възкръсването на Лазар, а? — попита Олми, надявайки се да го развесели.
— Не обичам да ме покровителстват — отвърна Ланиер, който очевидно едва сдържаше гнева си. Олми си помисли, че може да го разбере в ситуация като тази. След като Патриша бе взела доброволно решение, Ланиер оставаше напълно изолиран. Не беше нищо повече от една ненужна добавка. Патриша изглежда не обръщаше внимание на терзанията му.
Ето че към тях се приближи и медицинският работник, носейки се плавно на сантиметри от земята — висок около метър, с яйцевидно тяло и ярко-оранжеви обозначения на местата по повърхността на корпуса, където предстоеше да се появят различните инструменти и прибори.
Олми изобрази няколко първоначални инструкции и работникът изтегли от вътрешността си малка металическа купичка, закрепена в края на плътен стоманен кабел. Олми пое купичката, опря я зад ухото си и затвори очи. Патриша го гледаше с пребледняло лице. Ланиер почувства, че стомахът му се свива на възел.
Пресиънт Ою и баща й се присъединиха към групата тъкмо когато Олми свали купичката. Не казаха нищо, застанаха близо до тях и ги загледаха.
Медицинският работник доближи Патриша. Той оформи нещо като койка от тракционни полета пред себе си и Олми покани Патриша да легне в нея. Тя се подчини. Медиработникът разпери над главата й цяла мрежа от тънки черни кабели.
Мрежата бавно се спусна и притисна косите й. Патриша вдигна ръка и я докосна.
— Ще гледам да не се показвам пред хората в такъв вид — пошегува се тя.
Ланиер коленичи до койката и улови ръката й.
— Ние сме двама бездомни хотентоти4 — прошепна той. — Които се надбягват с вятъра.
Патриша се усмихна измъчено, после завъртя глава и погледна към Олми.
— Готова съм — каза тя.
— Няма да почувстваш болка, нито каквото и да било усещане — успокои я Олми.
— Каквото и да е — готова съм. — Тя стисна за миг ръката на Ланиер, после я пусна. Той отстъпи назад.
Мрежата я притисна по-плътно и тя потрепери, макар допирът да не беше болезнен. Ланиер следеше всяко нейно движение. Пресиънт Ою застана до него и положи ръка на рамото му.
— Тя носи в себе си частица от нашата мечта — рече сенатор Ою. — Моля ви, не се безпокойте.
Лицето на Патриша придоби съсредоточен вид. Ланиер почувства, че му призлява. Не се чуваше никакъв звук, нищо, което да показва, че тъкмо в този момент прехвърляха онова, от което се нуждаеха. Или пък го копираха.
Тя отвори очи и завъртя главата си към него.
Мрежата бавно се отдръпна.
— Нищо ми няма — обяви Патриша и седна в койката. — Не се чувствам променена.
— Матрицата ще се нуждае от още няколко часа за окончателно съзряване — рече Олми. — След това Корженевски отново ще бъде с нас.
— А тяло ще има ли? — попита Ланиер. Патриша застана до него.
— Ще обитава тялото на медиработника, докато неговото бъде готово — отвърна Олми. — Разбира се, ще може да проектира своето собствено изображение. Това, между впрочем, ще е един от белезите за успешна реконструкция.
Патриша отново хвана ръката на Ланиер и я стисна развълнувано.
— Благодаря ти — рече тя.
— За какво ми благодариш, за Бога?
— За проявената храброст.
Ланиер я погледна слисано.
Патриша, Ланиер и Олми последваха медиработника към спалнята, където бяха прекарали нощта. Олми реши, че Корженевски ще се чувства по-добре, ако дойде на себе си в относително позната обстановка — обикновена стая, със стандартна декорация, малко на брой присъстващи лица — и никакви чуждопланетни. Ри Ою и Ятес се съгласиха.
— Освен това, — добави портопроходецът — ти си чакал този миг цели пет века. Така че, празникът е по-скоро за теб.
След като се настаниха в стаята, изчакаха петнадесетина минути, а сетне Олми поиска от медиработникът да изобрази индивидуалността, която го обитава, за да преценят доколко е напреднал процесът. Патриша вдигна изненадано ръка към лицето си, когато съвсем неочаквано пред тях се появи изображението. Беше силно разкривено, горната половина от тялото бе раздута като балон, а долната — съвсем малка, почти несъществуваща в основата. Липсваше усещането за плътност, някои части на тялото бяха почти прозрачни, други имаха мътноват оттенък. Доминиращ бе синия цвят. Издължената и извита като полумесец глава ги разглеждаше, премествайки поглед от лице на лице.
4
Южноафриканска етническа група, чийто земи били заграбени от холандските колонизатори — бел.прев.