— Пробихте компютъра ли? — изненада се Шефа и стените промениха цвета си в кафеникаво-лилав със зелени нишки. — Нима в Рая са се появили хакери?
— Разбира се, че не са се появили — успокои го Гавраил. — Откъде ще се вземат тук хакери? В Рая действа принципа на „чучхе“26, според който се уповаваш на собствените си кадри. Само си помисли — имаме ли локална компютърна мрежа? Имаме. Но тя не се е появила от въздуха и някой трябва да я създава и администрира. Нашите ангели ходиха на стаж на Земята и учиха в Харвард и Московския държавен университет. Че защо не, това занимание е много престижно, все пак няма да работят като метачи, за това си има гастарбайтери.
— При вас цялата кантора е изградена на принципа на чучхе — подсмихна се Шефа. — Не ходи там, не вземай еди-какво си, не яж това и не пий онова. А по брой изображения и статуи на Гласа вече сто пъти сте задминали Ким Ир Сен.
— Старче, пийпъл обича Гласа, примири се с това — отбеляза с тон на превъзходство Гавраил. — Просто се стегни и недей да завиждаш.
— Ами, да — подхвана го Шефа. — Така е, разбира се, че кой ще ме обикне мен, особено в образа на козел? Но ако бях един такъв благообразен, с бели дрехи и е…
— Както е всеизвестно, любовта е зла — прекъсна го Гавраил. — Ти си имаш свои поклонници и те са страшно много. Защо се оплакваш като беден роднина? Тъй че имаше кой да пробие пощата й. А заради фактора на изненадата бих каза, че арестът също премина относително нормално.
— Относително ли? — учуди се Шефа.
— Момичето си бе въобразило, че е Ума Търман — неохотно обясни Гавраил. — Нахвърли се отгоре ми с меч. Само че какъв смисъл имаше да го прави? Нали просто няма начин да заколиш един архангел. В „Карибски пирати“ капитан Барбоса беше много прав, като каза: „Е, убихте ме… И какво ще правите оттук нататък?“ Ако се проследят фактите, с които се сдобихме от кореспонденцията, снайперистката Лаели е получавала инструкции директно от Калипсо, която е ръководела убийствата. Но може би нещата не са чак толкова прости. Калашников намери едно интересно писмо в скрита папка в компютъра на Лаели, от което става ясно, че дамите са контактували с някакво лице с прякор RL2, което работи в офиса на Небесната канцелария. Но в компютъра на секретарката не се споменава за RL2 и Вартоломей смята, че тя си го е измислила за престиж — сиреч, те не са сами и някой отгоре ги покровителства. Тревожи ме това, че все още не сме разбрали кой се опита да убие Калашников. По принцип всички пътища водят към секретарката. Просто няма кой друг да е. Тя е много умна и идеално изигра всички, за да се сдобие с нужното алиби. Не биваше да й вярваме тогава, че уж в нейно отсъствие са сменили водата, предназначена за гостите. Защото изобщо не се знае какво се е случило там — пред мен тя може да е отишла да вземе подноса, но сетне веднага да се върне. А подмяната на чашите е въпрос на секунда.
— Като се позамислиш, тези секретарки са истински зверове — прошепна Шефа и продължи да стрелка погледи към вратата. — Опасно е дори да седиш край тях. Такова нещо са в състояние да измислят и да реализират само истински природни гении на злото. Да, аз разбирам, че при мен, в Града, убиецът се оказа интелигент. Но по принцип интелигентите са опасни хора, достатъчно е само да прочетеш някой и друг трилър, за да го разбереш. А пък в този случай просто ти сервират кафе и — хоп! — на ти един вирус да му се радваш. Много е страшно да се живее.
— Дума да няма — потрепна гласът на Гавраил. — Мислех си, че поне ние в Рая сме застраховани от такива неща, но виж какво става. Най-важното е това да не понижи рейтинга на Гласа, защото знаеш какви са праведниците — всичките са все с нежни души.
— До този момент не си спомням рейтингът на Гласа да е паднал дори и с половин процент, а вие все се тръшкате — отбеляза саркастично Шефа.
— Ами, ако вземе, че падне? — покри с ръка слушалката Гавраил. — Сещаш ли се какво ще ни се случи? НЯКОЙ В РАЯ НЕ ОБИЧА ГЛАСА! Лично ти как си представяш да има опозиция в Небесната канцелария?
— Точно аз много добре си представям това — подраска с нокът по стената Шефа. — Опозицията обикновено отхвърчава в тартарите, както стана и с мен, и не ми обяснявай за колективната солидарност и корпоративност. Както и да е. За компютъра всичко е ясно. Само ми кажи кой ти поправи телефона? Някой праведен електротехник, който цял живот е пил брезов сок ли? Моля те, покажи ми го, искам да го видя.
— Дори и целия Рай да преровиш, пак няма да намериш такъв — развесели се Гавраил. — В случая нещата са съвсем прости — оправи го Малинин. Оказа се, че много го бива за тия неща.
— Видя ли, а ти го нарече магаре — докосна се отново до тюркоазената стена Шефа. — Видя ли каква полза има от тоя човек. Иначе щеше да си седиш без телефон, а сега можеш да се радваш на всички чудеса на техниката. Изобщо, ако в Рая не бяхте чак такива сноби, току-виж хората почнали да идват при вас.
— Смятам да се заема с това — съгласи се миролюбиво Гавраил. — А сега извинявай, но трябва да се сбогуваме. Утре Гласа ще се върне и ще настане една… Трябва да успея да оправя всичко. Ще изпратя Калашников обратно. Благодаря ти още веднъж.
— Твоето благодаря нито се яде, нито се пие — въздъхна Шефа. — Виж, ако беше взел при себе си Лариса Лордачова… Но това са само мечти. Да си жив и здрав.
— Всичко хубаво — отвърна доволният Гавраил и прекъсна връзката.
Размишлявайки за изключително печените си служители и за собствената си блестяща съобразителност, Шефа отново се зае със списанието, което разглеждаше, за да си подбере нужната външност. Зад вратата се чуваше гласът на Мария-Антоанета, която както винаги си бъбреше с поредната си приятелка-фройлан по служебния телефон. „М-да — потръпна Шефа. — Ей така ще си излезеш в отпуск, а когато се върнеш, няма да те пуснат да влезеш. Щом като в Небесната канцелария едни най-обикновени ангели-любовници, които са пасли кравите, въртят такива номера, какво би могло да се очаква от една кралица, изкушена в придворните интриги? Когато се върна, все пак ще трябва да си поговоря с Мария-Антоанета. Дали пък да не я преместя на друга работа? Най-важното е да няма контакти с медицината.“ За да се поразсее, той взе от бюрото служебна бележка, която шефът на „101-ви канал“ Влад Кистев му изпрати още вчера. Я да видим какво ни предлагат за новия сезон? Аха, шоупрограмите „Звезди в лед“ и „Амфитеатър със звезди“. Е, какво пък… По принцип на хората би трябвало да им хареса как откарват Елвис Пресли, Джордж Харисън и Ерик Хонекер в Деветия кръг на Ада (там, където цари вечен мраз) и ги обливат с вода от маркуч на минус четирийсет градуса. Но, разбира се, в „Амфитеатъра“ няма никаква фантазия. Това е плагиатство от римския Колизеум. Става дума за най-обикновени гладиаторски боеве на арената, макар че като идея не е лошо — излиза, да речем, Мартин Борман с мрежа и тризъбец, а срещу него застава Чингис хан с шлем и къс меч. А след това се появява колесница с три сексапилни дами — Нефертити, Мата Хари и мама Баркър27, които стрелят със стилизирани във вид на томи гън28 лъкове. Тогава дори и най-жлъчните критици ще ни аплодират. Лошото е, че и това щеше да им омръзне на хората, както на него му омръзнаха дизайнерските стени… 14 тогава какво ли щеше да изобрети Кистев? Може би „Закуска със звезди“ с канибалски уклон? Или „Хотел със звезди“, където отсичат ръце? А защо не „Танк по звездите“ — ооооо, с удоволствие ще гледат такова нещо. Ей, откъде се взе този звук? Аха, часовникът удари три през нощта. Май прекали с работата. Отпуската си е отпуска. Вече си избра външността и беше време да се заеме с нея, тъй като пробата щеше да му отнеме няколко часа.
Шефа затвори очи. Чертите на лицето му започнаха първо неуловимо, а след това определено да се променят, преплитайки мускули и разменяйки си парченца кожа, която се свличате от очите към брадичката. Лицето се движеше като огромен мравуняк, засукваше се много сложно като парче прясно тесто в ръцете на опитна домакиня и след известно време цялото заприлича на пихтия.
26
Чучхе — разновидност на севернокорейския социализъм. Буквално се превежда като „упование на собствените сили“ и това не е шега. — Б.а.
27
64-годишна американска обирджийка на банки, която заедно със синовете си и с мъжа си извършила десетки нападения с многобройни жертви. Убита е от полицията през 1935 г., след като са щурмували къщата й. Популяризирана е чрез дискохита на „Бони М“, където от името й са премахнати две букви — Ма Baker. — Б.а.
28
Жаргонно наименование на американския картечен пистолет „Томпсън“, който през трийсетте години на миналия век е бил изключително популярен сред гангстерите в САЩ. — Б.а.