— Едва ли ще стане така — прекъсна разговора им Гавраил. — Господа, вие подхванахте дискусия като при Тарантино, но времето ме притиска и имам страшно много работа. Трябва да ида и в базата, да убия оная митка, а сетне публично да обвиня за всичко Вартоломей и да го ликвидирам при опит да окаже съпротива. Всъщност вие трябваше да арестувате точно него, нали ви подхвърлих един куп прозрачни намеци, включително и писмото на съпругата ти, където ясно е казано: човек, който денонощно е с вас. А преди това специално отбелязах, за да запомните, че ви слагам Вартоломей за денонощна охрана и му забранявам да се отдалечава от вас дори за минута. Освен това го извиках нарочно в приемната, за да се натъкне на секретарката и да й осигури алиби, но в същото време всички подозрения за смяната на съдържанието на чашите трябваше да паднат върху него. И какво, толкова трудно ли бе да стигнете до него?
— Престарахте се — изсумтя Алексей. — Подхвърлихте твърде много намеци, които бяха прекалено откровени. И толкова грубо ми набивахте в главата своята версия, че това събуди съмненията ми. Вартоломей щеше да е пълен кретен, ако сам се бе дискредитирал така. Разбирам, че той е генералът, но все пак не до такава степен! Започнах да пресмятам кой има най-голяма изгода от това… Малко преди да дойда в офиса ви, си поговорих с Вартоломей. Тъй също каза, че не се е озовал случайно в приемната и че преди това вие сте го извикали да отиде там. По-нататък е оставало само да приложите „божествената сила“, да извадите едно листче от архива и всичко си отиваше на мястото.
Архангелът завъртя печално глава.
— Как да разчита човек на вас, господин Калашников…
Гавраил направи крачка напред. И точно както по време на сражението в ангелската колония стисна с две ръце кокалената дръжка на меча, усещайки неговата сила и енергия. Усети отново вятъра, който го шибаше в лицето, почувства вкуса на пепел от изгорелите къщи по устните си, а по бузите му отново се стичаше димящата кръв на исполините. Цялото му тяло се изпълни с топлина. Гавраил се чувстваше добре. И в момента го тревожеше само едно. Че Калашников и Малинин го гледат с любопитство, като деца, които наблюдават мечок в зоопарка.
Те не се страхуваха от него.
Разнесе се силен трясък и вратата на гардероба зад гърба му — на същия онзи гардероб, в който седеше Малинин, се разхвърча на дребни трески от удара.
Четирийсет и шеста глава
Лютото изясняване на отношенията
понеделник, 04 часа и 51 минути
Вартоломей заедно с двама яки ангели, които взе от тренировъчната база, застанаха в полукръг, обърнати към крилете на Гавраил, но всъщност на значително разстояние от него, тъй като вече бяха чули достатъчно за смъртоносните свойства на „божествената сила“, докато стояха в гардероба.
— Палячовци — процеди с омраза Гавраил по адрес на Малинин и Калашников. Планът им да се скрият в гардероба и четиримата, тъй като знаеха, че той ще се успокои, след като единият от тях излезе демонстративно навън, наистина беше гениален. През цялото това време те открито се бяха подигравали с него. Гадняри.
— Значи искаше да обвиниш за всичко мен, така ли? — каза Вартоломей. — Знаеш ли какво ще ти кажа, Гаврюша? Ти може да си ангел, но си голямо животно. Хвърли меча.
Пребледнелите устни на Гавраил се разкривиха.
— Приличаш на идиот, Варти. — Стисна меча още по-здраво, но не се обърна. — Да, вие сте много, а аз съм сам. Но за сметка на това аз имам „божествената сила“. И трябва да се съгласите, че това е съществен аргумент в нашия спор. Добре, аз изгубих, оставете ме просто да си отида и аз никога повече няма да се върна тук. Ще избягам на Земята като паднал ангел. Можете да разкажете за всичко това на Гласа и нека специалната комисия да ме уволни in absentia30.
Той направи движение, сякаш се канеше да тръгне към изхода. Двамата едри ангели бавно се обърнаха в същата посока. Вартоломей вдигна ръка.
— А не искаш ли да ти дадем три милиона в небелязани банкноти и вертолет? — отбеляза той. — Гаврюша, казваме ти го миролюбиво: хвърли тая чекийка. Да не смяташ да се правиш на Ума Търман. Все пак сме петима и все някак ще те сгащим.
Всички се сепнаха от внезапния утробен звук, който се разнесе от бюрото. Присъстващите извърнаха неволно глави натам и установиха, че бръмчи мобилен телефон, сложен на вибрация — беше пристигнал нов есемес. Стъписването продължи около секунда, но това беше достатъчно за Гавраил.