— Ама че работа! Аз хуквам, идвам накрая на света и си мисля, че ще се зарадвам, докато гледам скръбната ти физиономия. Но на теб не ти пука и от това. Вече дори не зная какво трябва да стане, за да се ядосаш сериозно… — Той наду сламката и на повърхността на рома се появиха ситни мехурчета.
— Телефонните разговори с моите представители струват 11 рубли на минута с ДДС — разсмя се Гласа.
— По принцип и аз не зная. Много ли ти се ще да изпиташ гнева ми още сега? Добре, виждаш ли това море пред себе си?
— Не-не — прекъсна го Шефа. — Недей сега, остави ме, плийз, да си изкарам отпуската. Но искам да ти кажа за Гавраил, че той никога не ми е харесвал.
— На теб никой никога не ти харесва — развесели се Гласа.
— Ами да — призна си Шефа. — Освен Анжелина Джоли. Дали пък да не се вселя в някое африканско дете и тя да ме приспива? Ще изпраскаме един нов „Омън“, тъкмо наскоро му пуснаха римейк, стори ми се, че е гадничък.
— И на мен не ми хареса — отвърна Гласа, допивайки виното си. — Теб не бива да те показват в цялото ти всемогъщество, защото това въздейства много силно на разни екзалтирани дами, които обожават да ходят голи на черна меса.
— Че да не би „Страстите Христови“ на Мел Гибсън да е по-добър? — обиди се Шефа. — Пълен траш и само месо като в някое меле на Тарантино. А пък аз съм един такъв — с бяла кокаинова мутра и със змия в устата. Знаеш ли, беше ми много приятно да гледам това.
— Стига де — махна с ръка Гласа. — Не си го слагай на сърце. Ти в момента в отпуска ли си или не си? Ето, като се върна, аз ще трябва да се понапъна малко, за да въздам заслуженото на всички сестрици. Но в действителност е много лошо, че в този момент всичко в Небесната канцелария се е озовало в ръцете на Вартоломей, защото той няма достатъчно опит в работата с персонала в офиса. Както и да е, все някак ще издържи до обяд. Мисля, че повече няма да назначавам мои заместници на постоянна работа. Елевтерий беше прав, като каза, че понякога трябва да изпробвам и други кандидатури на управленчески постове за определен срок. Да речем, сто години един да поработи като заместник, а сетне друг. Може би тогава няма да въртят интриги един срещу друг.
— Ще въртят и още как — отпи глътка ром Шефа. — И на хората, и на ангелите природата им е една и съща — те просто не могат иначе. В края на столетието всеки твой първи заместник ще си съдере задника и ще накисва потенциалните си конкуренти, за да остане втори мандат. Виждали сме ги тия неща.
— Така ли? Майната им тогава — отвърна спокойно Гласа. — Все някак ще се оправя. Но за Калашников си прав, бива си го човекът. Мога ли да направя нещо за него? Кажи де, не се притеснявай, заслужил е да му изпълня едно желание.
Шефа се приближи отново до ухото на Гласа и задъхано му пошушна нещо.
Гласа подскочи машинално и едва не изпусна чашата си в мекия пясък.
— Какво каза, да не си превъртял? — възмути се той шепнешком. — Как е възможно ТОВА? Даваш ли си сметка КАКВО изобщо говориш?
— Много добре си давам сметка — отбеляза спокойно Шефа. — Точно защото ти си всемогъщ, за разлика от мен. Така че направи това сега. Момчето ще се радва.
— Ами по принцип — замисли се Гласа, усмихвайки се загадъчно. — В момента ме няма в Небесната канцелария… Понеже съм в отпуск… И не съм давал разрешение за онова, което се случва в момента ТАМ. И не зная нищо за това. Нали така?
— Точно така — подсмихна се Шефа. — И няма никакви проблеми.
Гласа щракна с пръсти.
— Consider it done31 — обобщи той. — Но само за два часа, защото аз не съм собственик на евтин хотел. Е, какво ще правим, след като вече си тук? Искаш ли да идем да се изкъпем? Само че в морето стой на прилично разстояние от мен.
— А не искаш ли първо да поиграем карти? — В обраслите с рижи косми ръце на Шефа съблазнително се мярна една пъстра колода.
— Не — каза твърдо Гласа. — Хазартните игри са грях, а аз нямам намерение да нарушавам правилата, които сам съм въвел, дори по време на отпуската си.
— Отпуската е точно за това, да нарушаваш забраните, докато никой не те вижда — отбеляза ехидно Шефа. — Иначе откъде са се взели на белия свят любовните истории по курортите? Добре де, щом си толкова страхлив… А шаха възприемаш ли го?
— Да — рече Гласа и Шефа измъкна от пясъка една дъска, сякаш предварително я бе скрил там. Двамата веднага подредиха резбованите фигурки. Естествено, Гласа играеше с белите. Шефа изчака първия ход на противника си, по навик премести пешка на Е2-Е4 и тутакси я изгуби.