Единствено пръхтенето на конете нарушаваше възцарилата се тишина. Копитата тропаха по площада, украсен с помпозни фонтани, където в мраморните корита танцуваха разноцветни струи с различна височина, а водата се устремяваше нагоре и обгръщаше небето с облак от пръски. Наблизо стояха две колесници, които се бяха сблъскали, тъй като никой не регулираше движението и катастрофите ставаха по-лесно дори при тукашния прекрасен трафик. Солидните собственици на превозните средства оглеждаха повреденото копито на коня и разговаряха любезно помежду си, без посредничеството на обичайните за Града атрибути, цитирайки непрекъснато Вергилий и Шекспир. При вида на тази сладникава сцена на Малинин му се повдигна.
— Ти си чедо! — избухна внезапно принцът. — А аз, между другото, съм с триста години по-стар от теб… Колкото до ангелите, трябва да знаеш, че тук не е затвор. Ако ръководството не се харесва чак толкова на някого, той може веднага да си хване пътя. Освен това посещенията на Земята не са забранени и се практикуват доста често.
— Потвърждавам, че е така, братко — обади се сериозният ангел Вартоломей.
— В нашите редици сигурно няма ангел, който да не е ходил на Земята, защото там винаги имаме много работа. Ако някой има чак толкова голямо желание, може да посети и Лас Вегас, понеже там никой не следи никого целенасочено. Дори да завъртиш любов с някое момиче, пак няма да ти кажат нито дума. Всъщност много ангели постъпиха точно така.
— Значи ангелите ходят в Лас Вегас и играят хазарт, така ли? — учуди се Малинин. — Знаеш ли, може би аз не разбирам нещо… но това се смята за грях!
Вартоломей замлъкна и изгуби своята невъзмутимост. Оттук нататък спокойствие запази единствено Сурен, който си тананикаше през зъби песента „Сурен“2, и по никакъв начин не участваше в разговора.
— Ееееее — пробля засрамено Вартоломей. — Нали разбираш, че сме длъжни да оглеждаме територията на врага, защото трябва да знаем какво замисля. А откъде бихме могли да се сдобием с тайна информация, освен ако не проникнем в самото гнездо на порока? Все пак никой не е отменял тактическия шпионаж. И точно защото при нас разузнаването работи много добре, успяваме да предотвратим много планове на тъмните сили на Земята. Естествено, бихме могли да посещаваме само благочестиви места, но там няма как да съберем каквато и да било информация и аз със съжаление мога да ти гарантирам това.
— Е, щом е така, тогава е разбираемо — съгласи се Малинин. — Саможертвата е свято нещо. Между другото, ако ви трябва диверсант за опасната сграда на някой публичен дом, за завод за водка или за стриптийз бар, аз с удоволствие бих могъл да…
Но на мечтата на Малинин не й бе съдено да се сбъдне и Вартоломей не успя да му отговори, защото конете спряха пред базата на частите със специално предназначение на ангелите. Сурен остана да си тананика песента, а другите четирима слязоха от каретата и тръгнаха към входа, който се оказа абсолютно неохраняван.
— А къде е охраната? — попита учудено Калашников.
— Охрана срещу какво? — отвърна му в същия дух Вартоломей. — Все пак това е Рай, а не склад за плодове и зеленчуци. Няма причина да се боим от праведниците.
Модерната сграда от стъкло и бетон излъчваше сребриста небесносиня светлина. Прозрачният й покрив бе в китайски стил — с извити нагоре ъгли, в които гнездяха ята лястовици. „Така пожела дизайнерът“ — обясни принцът. Компанията влезе на първия етаж със стъклен под, под който величествено плуваха големи златни рибки. От дясната и лявата страна се намираха две просторни зали за тренировки по бойни изкуства с кимона, манекени, нунчаки и катани3. И двете зали бяха абсолютно празни, макар липсата на прах да подсказваше, че ги почистват старателно. Малко по-нататък имаше тир за обучение по стрелба с бойно оръжие, зали за фехтовка, малък център за ядрени изследвания и огромна лаборатория за работа с електричество, та ако се случи нещо, да са готови да запратят мълния върху главата на врага в нужния момент. Тъй като тези зали също бяха убийствено пусти, колегите не се задържаха дълго там и се качиха веднага на третия етаж, където се намираше кабинетът за интелектуална почивка на персонала. През прозореца се разкриваше изумителна гледка към блестящо изработените гигантски тренировъчни макети на два съвременни мегаполиса — Ню Йорк и Париж, като основни средища на днешния сексуален и финансов порок. Всичко съответстваше на оригинала до последната подробност и например кулите-близнаци в „Манхатън“ вече ги нямаше. Ако човек понапрегнеше зрението си, можеше дори да види как на площад „Пигал“ стоят десетки манекени на силно гримирани проститутки, облечени с поли, чиято дължина съответстваше напълно на рамките на приличието. Алексей оцени полета на дизайнерската мисъл, защото след всяка тренировка по заличаване на градовете от лицето на Земята се налагаше да строят този полигон отново.