„Както и всичко останало“ — помисли си злобно Малинин и се отдръпна встрани.
Едно момиче на около двайсет и пет години гледаше строго Калашников право в очите, без да се усмихва. По раменете й плавно се стелеха платинени коси.
— Казвам се Лаели — каза тя, пронизвайки го със съсредоточения си поглед.
Деветнайсета глава
Скот да Винчи
събота, 10 часа и 29 минути
Гласа бе притворил леко очи и се правеше, че дреме, сложил книгата върху лицето си. Също като Шефа, той нямаше никаква нужда от сън, но според легендата не биваше да се откроява в тълпата курортисти. Добре, че можеше да не влиза в образа на жена, иначе щеше да му се наложи да се появява до шезлонга с оскъден бански, че дори и без горнището му. Дългоочакваният отпуск му поднесе доста сюрпризи и на първо място Гласа бе изненадан от това, че модата се е променила в посока на все по-оскъдни дамски бански костюми. Да, той бе създал хората голи и явно сега те усилено се опитваха да се върнат към изначалното си състояние от сътворението. А само като си представеше, че ако не беше онази злополучна ябълка, която Адам и Ева лакомо изядоха, те нямаше да знаят, че трябва да се срамуват от голото тяло.
В един момент на Гласа му стана интересно какво ли щеше да стане с курортистите, ако разберяха кой точно похърква кротко на съседния пластмасов шезлонг? Дали щяха да паднат на колене в блажен екстаз, или щяха да продължат да се наслаждават на слънцето, хвърляйки му по някой любопитен поглед? Доколкото познаваше човешката природа, щяха да хукнат да се снимат с него като с туристическа атракция с думите: „Мистър Глас, можете ли да ме прегърнете през кръста, ей така?“ Преди време в литературните им опуси той минаваше за изключително страховит, защото всички се страхуваха от неговите наказания, но сега не би се стреснало дори и бебе. Пък и нямаше нужда от това, все пак той не беше циклоп или някакъв си Фреди Крюгер. Спрямо човечеството не биваше да се прилагат строги мерки на въздействие, защото и да ги наказваш, и да не ги наказваш, те пак щяха упорито да вършат едно и също. След едновременната смърт на петдесет хиляди любопитни, които упорито се опитваха да разберат какво има в златния му ковчег6, Гласа стигна до извода, че любопитството на хората изобщо не е намаляло, ала ако причинеше само още десетина такива инцидента, май щеше да се наложи да заселва Земята наново.
Гласа се обърна на другата страна и намести хартиената лента, с която си бе отбелязал докъде е стигнал в книгата. Трябваше да си признае, че бе развил известна зависимост от работата си. Също като някой професионален журналист, който изпадаше в истински гърч, ако един месец не гледаше новините по телевизията. Беше в отпуск от съвсем скоро, а вече се питаше дали да не включи ясновидството и да разбере какво става в централния офис на Небесната канцелария. „Няма защо да го правя“ — отговаряше си за кой ли път строго Гласа, тъй като и без това си почиваше много рядко. Да речем, че в момента на Гавраил му беше доста трудно, защото в Рая имаше и такива, които не го обичаха и оспорваха методите му на работа… Но той трябваше да погледне истината в очите. Че какъв е този негов заместник, който не е в състояние да изпълнява задълженията на началник само една седмица? А за Гласа беше наложително да възстановява силите си след тежката работа и той осъзна това веднага след като създаде Земята. Нима не изпитваше удоволствие да лежи на пясъка като обикновен турист, да плува в морето, да наблюдава поведението на хората и да слуша разговорите им? Когато знаеш всички езици на света (тъй като сам ги смеси на Вавилонската кула7), включително и диалекта на енисейските остяки и наречието на папуаското племе дани, това се превръщаше в изключително забавно занимание. За да изучава човешката природа, Шефа предпочиташе да вижда хора, струпани на едно място (да речем в някой театър или вариете) и както винаги беше абсолютно неправ. Защото хората можеха да бъдат самите себе си само на плажа, стоплени от слънцето, отпуснати от океанските вълни и прикрити с тесни парцалчета. И точно тук те показваха нехарактерните в обичайни условия за тях любезност и миролюбие, които толкова приличаха на примирието в джунглата по време на продължителна суша, когато телето и леопардът най-спокойно пиеха вода от една и съща река.
— Е, Вован, твоята мадама отиде на масаж и вече можем да си полафим за работата.
Гласа се обърна и видя един затлъстял мъж с бирено шкембе, целият покрит с деформирани от разширение сини татуировки, който прегръщаше през закръглените рамене друг такъв дебелак със зачервено подпухнало лице.
6
Библейска история: заради опита да надникнат в покрития със злато отвън и отвътре „ковчег на завета“ (кивот), в който се намирал самият Глас, петдесет хиляди любопитни израелци платили с живота си. — Б.а.
7
Вавилонската кула — библейска случка, в която в града Вавилон хората от цялата планета, които говорели един и същи език, започнали да строят кула, за да стигнат до Гласа, но той смесил езиците. Те престанали да се разбират помежду си и греховният строеж бил спрян. — Б.а.