— Днес рано сутринта претършувахме кабинетите на изчезналите ангели с надеждата да намерим някакъв компромат — продължи Калашников. — Разговаряхме със служителите и разпитахме свидетелите. Няма да отрека, че се появи нещо интересно, заради което те помолих да си поговориш със Сурен насаме. Служителите от централния офис на Небесната канцелария са забелязали еднакво поведение и у петимата ангели преди тяхното изчезване, та затова дадох перата да им направят независим анализ.
— Прегледах внимателно досиетата им — обяви Малинин. — Но не открих нищо.
— А пък аз открих — изрече Алексей покровителствено и пренебрежително. — Някъде преди около пет хиляди години тази мила компания от петима ангели е ходила по едно и също време на Земята, и то не в командировка. По всичко личи, че това е бил своеволен акт. Оттогава допреди известно време те не са напускали Рая. Но странното е друго — че целта на тяхното пътуване до Земята е засекретена. Има само един неясен документ, който свидетелства, че са понесли „сериозни глоби“. И след като Сурен ни донесе онова, което му поръчахме, ще отидем на гости на Гавраил да си разменим една-две думи.
— Ще пукна от любопитство — призна си честно Малинин. — Направо ще пукна. Вашблороде, кажете поне нещо, иначе умирам.
— Най-сладкото остава за накрая — отсече Калашников. — Какви са тези маниери? Казах ти да седиш кротко и да си хапваш бадеми. Нищо не мога да ти разкажа, преди да се появи Сурен.
Помощникът замлъкна. Той също очакваше трепетно пристигането на арменеца, но по други причини. Тази сутрин Сурен му разказа за един отдалечен остров, където бил оборудван мюсюлмански рай. И между другото, кочияшът спомена, че през острова текат „реки, пълни с мляко, мед и вино“. Първите две реки изобщо не трогнаха сърцето на Малинин, но за сметка на това третата страшно го заинтригува. Вярно, очакванията му се оказаха донякъде напразни, тъй като Сурен обясни, че виното е само безалкохолно. Малинин се поколеба за секунда и го увери, че когато няма кокошка, и свраката се яде и Сурен се закле да му донесе една петлитрова туба. Същия ден един негов познат от службата за снабдяване на Небесната канцелария щял да кара на острова мляко на прах за реката, тъй че нищо нямало да му коства да гребне тайничко и от винцето. Според Сурен острови като този не били чак толкова много, тъй като отделът за религии на Небесната канцелария се отличавал с изключителна строгост и много рядко издавал сертификати. Например там така и не признали растафарианците9, затова в Рая нямало приказен остров, обгърнат в лилава мараня и обрасъл с ароматна трева със заострени листа. „Иначе, уважаеми, всичко щеше да е много просто, нали? — добави Сурен. — Въй-въй, измисляш си собствена религия, правиш си секта, създаваш си красив Рай и се кефиш там, колкото й се ще на грешната ти душица. Тогава знаеш ли какъв щеше да я моят Рай, бе, пич? Тук да има момиче и тук да има момиче, и ей там също да има момиче, и всичките да са като росни китки. И да има поляна, където да гори огън и на него всеки ден да се пече по един тлъст овен за вкусни шашлици.“
Малинин също нямаше нищо против „тук да има момиче и тук да има момиче“, но според неговите разбирания пълната картина на райското блаженство би увенчал бар на принципа all inclusive, а също така и шведска маса с пушена сланина, шунка, кисели краставички и пресни картофи със сметана.
Калашников погледна разтревожено Малинин, който бе вторачил празен поглед в него и издаваше жални звуци като от смучене.
— Не се разстройвай така, братле — каза му. — Наясно съм, че много искаш да разбереш какво чак толкова съм изровил, но така като нищо можеш да изпаднеш в кома.
Цялото тяло на Малинин подскочи и той се стовари с грохот от нара.
Вратата се отвори и на прага се появи разтревоженият Вартоломей.
— Всичко е наред — спря го Калашников. — Серьога просто правеше гимнастика преди лягане, но не си прецени силите и заби брада в пода. Човекът се отдава докрай на работата си, какво да го правиш.
Вартоломей кимна студено и тъй като не намери какво да каже, понечи да си тръгне. Но не успя да го направи, тъй като на отворената врата едва не го повали един човек с туба, в която нещо предизвикателно избълбука. След миг гостът лежеше на пода, а Вартоломей усърдно извиваше ръката му.
— Въййййййййй! — разкрещя се човекът, в когото Калашников и Малинин разпознаха Сурен. — Какво ти става, бе, уважаеми, май съвсем си се смахнал? Това съм аз!
9
Религия, създадена от регекумира Боб Марли и включваща пушенето на марихуана. Много популярна в Ямайка и Етиопия. — Б.а.