Всяка сутрин отиваше с личната си карета до Районния център, където в една лъскава сграда работеха служителите от централния офис на Небесната канцелария. А късно вечер се преобличаше в дхоти14 и се връщаше обратно в снежнобялата вила, построена в стила на древноиндийски храм с покриви на много катове, които приличаха на островърхи захарни глави. Индуисткият участък се смяташе за проблемно направление най-вече заради това, че за разлика от много други райони в Рая беше доста пренаселен. За това положение имаше просто обяснение — населението на земната Индия беше повече от милиард и праведниците сред индусите не бяха чак такава рядкост, дори ако се вземеха тъй наречените садху15. Седи си някой човек почти от раждането си под чадъра край Ганг, спи на улицата, мърмори си под носа разни мантри, живее от подаяния, а сетне — хоп! — заповядай в Рая. Така че тук успяваха да свържат двата края само благодарение на индусите и будистите, а началството настояваше да засилят рекламната кампания в Европа, откъдето през последната година в Рая бяха попаднали само двама възрастни, пък и те идваха от арктическите области на Норвегия. Макар че той трябваше да гледа оптимистично на всичко това, тъй като извади късмет с индийското направление. Защото за най-лош сектор се смяташе островът Дисниленд с размерите на Австралия, където из пясъчниците и площадките за игри щъкаха милиони малки деца, които не бяха пожелали нито да пораснат, нито да станат ангели. Естериан предпочиташе да бачка цяла година в забоя на мината, вместо да прекара едно денонощие в Дисниленд. Защото задачата да наблюдаваш огромния щат от филипински гастарбайтери в ролята на гледачки, да не забравяш, че въртележките трябва да се поправят, да осигуряваш непрекъснат цикъл на работа във фабриките за бонбони и да следиш виетнамците, които преработваха памперсите, беше наистина умопомрачителна. Да работят в Дисниленд можеха или заклети работохолици, или луди. А Естериан не спадаше нито към едните, нито към другите.
Тарикатите, които умееха да хвърлят прах в очите на началството, се уреждаха на такава работа, че будеха истинска завист със способностите си. За престижна се смяташе длъжността на управител на Валхала, където нямаше нито един викинг. Не беше лошо да се наслаждаваш на самотата и в монголския рай от времето на Чингис хан, където според легендата невидимият бог на войната Сулде откарвал воините на белия си кон. Прекрасно беше да се работи и на острова на ацтекския рай Тлалокан, тъй като на това място се озоваваха само удавени и убити от мълнии и то беше „страна на топлината и изобилието, където плодовете сами падаха в краката ти“. В Тлалокан растяха най-вече какаови баобаби. Направо се изтормозиха, докато ги засадят на всеки ъгъл, но какво да се прави. Та нали аптеките най-искрено смятаха, че какаото им е подарено от боговете, които дошли от рая. Той си спомняше, че тогава се проведе много бурна дискусия за ацтеките… На закрито заседание един от експертите твърдеше, че те не трябва да имат рай, тъй като при проверката се оказало, че техните богове са много кръвожадни. В суматохата дори решиха да демонтират този остров, но ситуацията спаси един млад ангел от отдела за историческа справедливост, който плахо каза: „Погледнете какво върши инквизицията в Европа… И те също смятат, че правят това, за да утвърдят славата на Гласа. До нас достига толкова много дим от еретиците, че по цели дни кашляме.“ И те взеха мнението му под внимание. Вярно, след това смело изказване никой повече не видя и въпросния млад ангел в Канцеларията.
При всички случаи човек можеше да се уреди да управлява Валхала само с големи връзки. Всъщност там нямаше какво да се управлява и най-важното беше да поддържаш чистота в столовата, пълна с огромни дървени маси, където трябваше да пируват мъртвите воини, да следиш какво е състоянието на оръжието, за да могат да се сражават помежду си, и на конюшнята на Слейпнир16, както и да вземеш назаем дрехи за валкириите. Трудности биха могли да възникнат само с храната, тъй като викингите не бяха вегетарианци, но пък в Небесната канцелария имаше виртуози в специалността си и щяха да им сервират печени глигани от соя. Само че във Валхала никога повече нямаше да се появят викинги, тъй като нацията им бе изчезнала напълно.
14
Индийска национална мъжка дреха. Състои се от дълго бяло парче плат, което се увива по сложен начин около бедрата. — Б.а.
16
Осмокракият кон на Один — бога на викингите. Според древните скандинавски предания той отнасял във Валхала воините, паднали на бойното гюле. — Б.а.