Серафим беше умъртвен бързо и професионално. И се разбра, че RL2 не се шегува, правилата на играта бяха ясни и всичко тръгна добре. Рано или късно Гавраил трябваше да се усети, но това стана чак след изчезването на третия ангел, понеже човекът беше толкова задръстен в действията си, че всеки естонец би му завидял. Но скоро стана ясно, че Гаврюша схваща бавно, но пипа чевръсто и с идеята си да извика следователя от Ада той наистина им поднесе изненада. В началото RL2 се притесни, но гърмените ангели не ядяха доматите с колците и можеше да се каже, че тя вече почти се бе справила с проблема. И ако не беше глупавият опит на RL2 да отрови Калашников още през първия ден след пристигането му, той отдавна вече щеше да работи за тях и тогава никой нямаше да научи за вируса на птичия грип. No regrets, тъй като в края на краищата тя успя да направи точно това, което планираше. Тайнственият RL2 никога не казваше каква цел преследва самият той, но имаше неща, които не се нуждаеха от обяснения. И най-тъпият би се досетил, че той се целеше в стола на Гавраил, който сто процента щеше да бъде уволнен, след като Гласа се върнеше от отпуск. Просто нямаше да му простят втори гаф. И по тази причина блондинката сдържаше любопитството си, защото беше ясно, че ангелът, който утре щеше да смени Гавраил на поста му, беше нейният любезен събеседник онлайн. Може би щяха да й кажат името му на Земята, където тя щеше да намери убежище сред приятелките си. Рано или късно Гласа щеше да включи ясновидството и щеше да разбере истинската причина за извършения в Рая заговор… Но това нямаше значение. Тя държеше в ръката си асо и знаете, че Гласа никога не преследва онези, които бягат от Рая. Защото ако един ангел доброволно напускаше най-хубавото място във Вселената, значи по този начин той се самонаказваше, нали така? Правилно. Значи нямаше нужда от допълнителни усилия. На Земята тя щеше да се събере с Раел и Локи, а малко по-късно и с Лаели, за да се веселят и да си правят кефа. Нека изгонването от Рая да се смята за заточение. Тя беше на друго мнение. Щеше да се впусне в тресавището на земните удоволствия и вестниците щяха да преливат от писания за нейните номера, а Парис Хилтън щеше да пукне от завист.
Блондинката изписа в най-горното прозорче името на уебсайта и влезе в блокирания с парола сектор, до който освен нея достъп имаха само още трима души.
Избра една красива картичка с цветя, изпрати я в специалния сектор и написа с главни букви кратко послание върху розите:
GAME OVER22
Трийсет и четвърта глава
Свидетелят
неделя, 16 часа и 42 минути
— Ламифлу… заклевам ви, имате ли ламифлу?
Възрастната аптекарка с плетена шапка гледаше с омраза и уплаха фурията, която нахлу в аптеката. Не стига, че крещеше като бясна, ами на това отгоре изблъска от гишето младия студент, и то толкова силно, че той падна. Косите й бяха разрошени, смачканият й небесносин пуловер беше облечен с предницата отзад, по цялото й тяло бяха полепнали някакви пера, не беше гримирана, а очите й блестяха като на луда — явно беше някаква наркоманка. Сигурно бяха открили ЛСД или екстази в това ламифлу и сега се друсаха с него. Ей така в началото и хероинът се смяташе за безобиден медикамент.
— Не — отвърна жената с цялата студенина, на която беше способна, и демонстративно се зачете в „Аргументи и факти“. Ама че нахалница. Ще й се тръшка тука с претенциите си, ще плаши, че щяла да извика милиция. Родителите съвсем са изтървали днешните младежи, нямат никакво уважение към по-възрастните.