— Няма смисъл — каза безразлично Калашников на Гавраил, който стисна Малинин за гърлото с побелели пръсти. — Дори да му отсечеш главата, устата му никога няма да се затвори. Не зная дали има смисъл да чета по-нататък. Всеизвестно е, че не е добре да се изпречваш пред очите на Гласа, когато е лют. Опетнените с жени и вино ангели били уволнени от Небесната канцелария и регистрирани като паднали. Разделили ги завинаги и с „дъщерите човешки“. Наказанията извършили доносниците, като получили от Гласа някаква „божествена сила“ в качеството на оръжие, с което разкъсали на парчета довчерашните си приятели и децата гиганти. И така се отървали леко — не ги наказали за пиянството и аморалното поведение, а само им забранили да ходят в командировки на Земята. Всички дълги безброй лакти исполини — децата на ангелите, били избити, а душите им не били допуснати нито в Рая, нито в Ада и мъртвите гиганти се превърнали в зли духове, обречени вечно да скитат по Земята. Но тъй като в момента никой не вярва в зли духове, освен може би в Африка, положението им явно не е за завиждане.
— Нека да не забравяме — прекъсна го Гавраил, който внезапно се изпоти, — че ако се вярва на апокрифа на Енох, техните действия все пак са били продиктувани от грижа за хората, които са страдали под гнета на преяждащите с кръв исполини.
— Или от завист — продължи иронично Калашников. — Завидели са на по-симпатичните си колеги, които се ползвали с успех сред земните момичета. А освен това, ако се вярва на най-старите свитъци в библиотеката, съществува и още една любопитна версия. — Той се приближи до Гавраил, гледайки го право в очите. — Че ангелите, които са направили доноса пред Гласа, първоначално не са били шест, а седем. И един от тези ангели по-късно редактирал апокрифа на Енох, като се постарал името му да не фигурира сред доносниците… А след това изобщо извадил тази глава от Библията.
Малинин облещи широко очи. Но този път не намери думи.
— Така е — процеди Гавраил, като избягваше погледа на Калашников. — Но цялата работа е там, че аз извадих главата с мълчаливото съгласие на Гласа. Не биваше да даваме такъв страхотен коз в ръцете на нашите противници в Града. Тогава нещата отиваха натам, че след онези двеста ангели ВСИЧКИ останали до един щяха да избягат на Земята. Че кой не харесва свободната любов и поркането на аванта? Тогава в Небесната канцелария нямаше да остане никой. Ние осъзнавахме заплахата и затова написахме докладна до Гласа.
— С мълчаливото му съгласие ли? — подсмихна се Калашников. — Както виждаме, Гласа изобщо не е бил в течение на онова, което се е случвало. Той НЕ Е ЗНАЕЛ, че една камара ангели са изчезнали на Земята, където, пийвайки винце, енергично са съблазнявали девойки. Може би тогава той също е бил в отпуск или изобщо не се е интересувал от земните дела? По принцип вашите морални качества, както и мотивите, от които сте се ръководили, когато сте направили доноса, не са чак толкова важни за мен. Но истината е, че някакъв умник е чакал толкова години и сега е решил да си разчисти сметките с вашата седморка заради всичко това. Първоначалните варианти са страшно много. Или поне всеки от онези двеста паднали ангели сега ви има страшен зъб.
— Това е изключено за когото и да било от тях — отвърна мрачно Гавраил. — Повечето вече са в Ада, а другите са на Земята. И в двата случая те вече нямат достъп до Небесната канцелария. Но все пак някой е донесъл модифицирания вирус в Рая…
— Безспорно — подхвана Калашников. — И както е казал един велик детектив, от този момент нататък влизат в действие малките сиви клетки24…
— И аз имам такива — окопити се Малинин. — Особено ако дръпна един коз от афганска трева. Отначало наистина плуват едни такива сиви клетчици, а сетне стават зеленикави, надуват се и…
Без да прекъсва думите си и дори без да се обръща, Калашников протегна ръка, напипа главата на унтерофицера и я тресна с всичка сила в масата. Носът на Малинин се заби във фолианта на апокрифа и казакът се свлече на пода.
— Та така… — продължи да говори Алексей, сякаш нищо не се е случило. — Ако падналите ангели не могат да проникнат в Рая, тогава кой е заинтересован от това? Кой изчаква хилядолетия наред, за да сервира отмъщението си студено, както се прави според сицилианския обичай? И когато след сто хиляди години внезапно му се предоставя благоприятна възможност, си разчиства сметките с жертвите си бързо, сръчно и жестоко?
Гавраил разпери безпомощно криле. За да постигне театрален ефект, Калашников изчака две секунди и победоносно посочи отворения апокриф. Малинин се изправи, олюлявайки се.