Блондинката докосна бутона на телефона с розовото си пръстче, но рязко го отдръпна, тъй като в коридора се чуха стъпки. Тя натисна мишката и с обиграно движение излезе от айсикюто, понеже не биваше да говори много онлайн на работното си място и това се отнасяше най-вече за участничките в заговора. Всъщност не затвори пощенската си кутия, тъй като никой не се интересуваше от деловата й кореспонденция и всички знаеха, че й пращат колети. Момичето изобрази дежурна усмивка на кукленското си личице и прилежно събра длани пред себе си. Кой ли от служителите би могъл да дойде по това време? Вярно, в това нямаше нищо странно, тъй като след изчезването на шестимата ангели много от останалите работеха до късно. Може би някой от служителите бе забравил нещо в кабинета, беше се сетил по-късно, беше спрял колесницата си и се бе върнал обратно. Ей сега щеше да го отпрати оттук.
Стъпките се приближаваха и блондинката надникна зад лаптопа. Странно, но в коридора нямаше никого. Тя тръсна глава. Да не би да й се бе сторило?
Блондинката разбра твърде късно, че всъщност стъпките се чуваха зад гърба й. Светлината внезапно угасна, една желязна ръка я сграбчи болезнено за врата, а друга притисна със сгъвката на лакътя си гърлото й така, че тя не можа да нанесе коронния си номер с глава, на който толкова добре я бяха обучили в базата на ангелите на възмездието. Калипсо се окопити от моментния си шок, изви се назад и се опита да ритне невидимия непознат с обутия си в обувка на тънък ток крак, но ударът потъна в празното пространство. В отговор нападателят повали момичето по лице на бюрото и с умела хватка изви ръката му на гърба. Момчето си знаеше работата и по време на тренировките по ръкопашен бой явно му бе преподавал по-добър учител. „Трябва да крещя. Трябва да крещя с всичка сила!“ Отвори уста, готова да издаде пронизителен звук, с който не биха могли да се сравнят и сирените на десет пожарни коли. Но не успя да се разпиши по една прозаична причина — върху главата й със страшна сила се стовари удар и крясъкът застина в гърлото й. Непознатият изчака още секунда, повдигна я за косите, а сетне заби с всичка сила лицето й в бюрото, като внимателно премести компютъра настрани. На блондинката й причерня пред очите, устата й се напълни с кръв и тя отново се опита да се освободи, гърчейки се отчаяно. Но не успя. Зад гърба й на два пъти щракнаха белезници — непознатият бе оковал ръцете и краката й. Вече никой не я държеше, тя се свлече на пода, хъркайки от безсилна злоба, от носа й като река течеше кръв, а един от зъбите й беше счупен. Тя изплю парченцата. И какво щеше да прави сега с нея нападателят? Щеше да я изнасили ли? Хъм, де този късмет, понеже в Рая никой не получаваше ерекция — може би им слагаха бром, може би Гласа беше пръснал някаква есенция във въздуха. Тъй че на мъжете (ако онези, които съществуваха около нея, можеха да се нарекат мъже) нищо никога не им ставаше.
Тя положи невероятни усилия, за да се изправи на колене и вдигна глава. Устните й бяха започнали да се подуват. Калипсо не можеше да види човека, тъй като приближавайки се до нея отзад, той предвидливо изключи светлината и тя видя само тъмен силует, в чиято дясна ръка блестеше тънка и дълга лента метал. „Това е класика — помисли си с уважение момичето. — Блондинка стои на колене, а над нея се извисява мъж с нож в ръка. Сега само трябва да изхленча: «О, моля ви, мистър, не правете това, аз съм твърде млада, за да умра!» Интересно, кой ли беше този филм? «Зная какво направи миналото лято» или «Градски легенди»? Или може би «Писък»? Да, Крейвън25 блесна с този филм. Жалко, че лицето на нападателя не се вижда. Сигурно носи маска за хокей или гумена маска във вид на череп на черен фон. Лелеееее, че страшно.“
25
Уес Крейвън — култов американски режисьор на филми на ужасите. Най-известната му продукция е „Кошмар на улица Елм“ с Фреди Крюгър. — Б.а.