Выбрать главу
и води се без колебание [6775] по всяко тяхно предсказание. Пророчеството и съветите, които чува от планетите за миналото и за бъдното, най-точно винаги се сбъдват те [6780] и ни веднъж не се е случило лъжлив съвет да е получила. Била прекрасната картина с везмо от злато и коприна и върху дрехата блестяла. [6785] Отвътре тя била изцяло от кожа на барбиолет — индийски звяр, прочут навред със млечнобялата глава и с ален гръб; освен това [6790] бил с чер като черница врат, с опашка в син наситен цвят и сив корем, цял на петна; използва звярът за храна канела или карамфил140. [6795] И с плащ Артур Ерек дарил. Изящен и красив бил плащът, гарниран със яка блестяща — два кварца розово лъчисти и два прекрасни аметиста [6800] на краищата й стояли. Все още в дворцовата зала не се явявала Енида. Артур това не бил предвидил и пратил сир Говен припряно [6805] във залата да я покани с кралицата. Говен веднага се устремил, след него бягал Кадовалан, след тях търчали на Галвоа самият крал и [6810] Идер (синът на Нут), Гиврет… Стотици рицари напред поели дамите да срещнат (отбили биха те успешно голямо враже нападение). [6815] А Гениевра с такт, с умение Енида нагласила вече. Към най-щастливата й вечер Говен повел я, след това владетелят на Галвоа [6820] вървял, той на Ерек бил чичо и като свой син го обичал. Щом влязла в дворцовата зала Енида, мигом станал кралят, посрещнал я любезен, мил [6825] и до Ерек я настанил като най-висше уважение. Артур на свойто обкръжение вменил две бляскави корони да бъдат сложени до трона. [6830] Щом кралят нещо повелява, то на мига се изпълнява. Не се наложило да чака, донесли ги и върху всяка блестели четири граната. [6835] Дори най-дребният луната би с блясъка си затъмнил — така искрящ и хубав бил. И всяка толкова блестяла в препълнената с хора зала, [6840] че всички там от възхищение загубили за кратко зрение. От пищността им удивен, Артур бил също заслепен. Но щом ги взел добрият крал, [6845] той първата корона дал на две девици, после втората на двама рицари сред хората. Поканил дякони, абати, архиепископи, прелати [6850] и сам създал организация за почващата коронация. За този ритуал свещен в двореца в онзи светъл ден дошло свещеническо братство [6855] от всяка черква и абатство. Пред тях епископът на Нант — достоен мъж за своя сан, почтен и тачен свят човек — благословил за крал Ерек, [6860] а после първата корона му сложил. Крал Артур от трона поискал скиптър да доставят. Бил с много хубава направа и този кралски атрибут — [6865] от монолитен изумруд с големината на юмрук. Сега ще го опиша тук: по него фауна и флора — животни, птици, риби, хора [6870] от всеки вид, порода, раса резбар гравирал за украса с едно безпримерно умение141. Артур го взел, със възхищение разгледал го и го предал [6875] на посветения нов крал. Така Ерек от този час получил пълна кралска власт. Енида, предана и мила, корона също придобила. [6880] За меса вече биел звън и всички тръгнали навън да идат на богослужение във църквата. От умиление към свойта дъщеря Енида [6885] заплакала Тарсенерида142. А и баща й Ликонал от щастие сълзи пролял, когато гледал дъщеря си. Пред катедралата монаси [6890] стояли с кръстове в ръцете, за да посрещнат там кралете. Монасите държали още евангелия, свети мощи, кадилници, хоругви, свещи, [6895] църковна утвар, ценни вещи, събирани от поколения. Ехтели чудни песнопения. За месата се насъбрали невиждан брой крале, васали [6900] барони, графове, херцози. На празника религиозен тъй пълен бил светият храм, че прост човек не влязъл там а само видни хора с власт. [6905] Но и от тях голяма част почтени дами и дворяни, все гости скъпи и желани останали извън вратата. След службата те пак в палата [6910] се върнали, за да празнуват и до насита да пируват. Слугите се засуетили, петстотин маси подредили, застлани със покривки бели. [6915] Петстотин? Врели-некипели не искам даже на шега да ви говоря аз сега. Не знам, а и не виждам кой би казал точния им брой. [6920] Все пак те в пет просторни зали нагъсто маси насъбрали и в тясното се затруднявал човек покрай тях да минава. На всяка маса там седял [6925] херцог, граф или даже крал със сто барона. А хиляда слуги поднасяли обяда, хиляда — виното, за хляба хиляда души още трябвали. [6930] Било прекрасно угощение. Аз ястията без съмнение подробно бих ви изредил, макар и да не съм там бил, ала това не е целта ми. [6935] За пира ще добавя само, че всеки пил и вкусно ял, кой колкото си пожелал. Щом отшумели тържествата, Артур не задържал в палата [6940] нито крале, ни люде прости от многобройните си гости, а най-сърдечно се простил със всеки и им подарил коне, оръжие, доспехи, [6945] пари или прекрасни дрехи. Артур, чрез щедрата проява, показал колко уважава Ерек — тъй както никой друг. И моят разказ свършва тук. [6950]
вернуться

140

Ст. 6795: Описанието на екзотичното животно е естетически еквивалент на така наречените гаргуй, които стават на мода век по-късно в готическите катедрали — улеи за изтичане на водата от покрива под формата на фантастични животни.

вернуться

141

Ст. 6873: Предметите, изобразяващи миниатюрно универсума, са на мода през Средновековието. Техен първообраз откриваме в песен 18 от Омировата Илиада, където Тетида, майката на Ахил, поръчва на Хефест да изкове оръжия и щит за сина й. Божественият ковач изобразява върху щита пет концентрични кръга. Всеки от тях е картина на света: космосът, градът, селото, селският труд, океанът. Още тук се наблюдава как репрезентативната функция на предмет с друго предназначение е хипертрофирана дотам, че се е превърнала в самоцел, тоест вече няма връзка с интригата. В осма песен на своята Енеида Вергилий подражава на Омир. След него щафетата поемат средновековните автори на алегорични творби.

вернуться

142

Ст. 6886: Последното нещо, което читателят научава, са имената на родителите на Енида. За пореден път виждаме как Кретиен променя функцията на собственото име на своите герои — от идентификатор то става етикет за социално преуспяване.