Испански кон пришпорил смело [125]
сам крал Артур летял начело.
Кралица Гениевра ясно
шума дочувала. Отдясно
край нискостебления клек
били девойката с Ерек. [130]
Но скоро хайката в гората
отминала в далечината,
заглъхнали в леса дълбок
и вик, и лай, и звук от рог.
Открили тримата поляна, [135]
от слънце цялата огряна,
и там застанали нащрек
отнякъде да чуят ек
от лай или човешки глас.
Но пък не щеш ли, в този час [140]
пред тях на кон излязъл рицар
със щит и копие в десница.
И първа, както си стояла,
там Гениевра го видяла.
Девойка хубава и мила [145]
до него яздела кобила.
А кранта яхнало, пред тях
препускало джудже. С размах
камшик въртяло то в ръката,
изправено на стремената. [150]
И щом кралицата отпред
видяла рицаря напет,
решила, че ще е добре,
отде е той да разбере.
Тя на придворната си млада [155]
побързала да заповяда:
„Момиче, моля ви идете
и този рицар доведете
ведно с девойката красива,
да каже кой е, де отива!“ [160]
Придворната на коня-хала
към групичката полетяла,
но пътя й пресякло в миг
джуджето, махайки с камшик.
То викнало със злостен глас: [165]
„Защо си тръгнала към нас?“ —
а след това додало с яд:
„По-бързо връщай се назад!“
Тя рекла: „Моята кралица
желае среща с този рицар.“ [170]
А то отвърнало: „Чуй, драга,
оттука махай се веднага.
След нас не бива да вървиш
и трябва да се подчиниш,
така че коня си обръщай [175]
и при кралицата се връщай!“18
Ала девойката решила,
щом трябва, да приложи сила.
Нима джудже със ругатни
от пътя ще я отклони? [180]
Тя тръгнала напред, но ето
че неочаквано джуджето
замахнало с камшик. Тя в миг
с ръка прикрила своя лик,
но ударът необуздан [185]
опарил нежната и длан
и по ръката наранена
останала следа червена.
Изгаряща от срам и яд,
поела девата назад [190]
и във сълзи обляна цяла
пред господарката си спряла,
а тя със поглед изумен
съзряла белега червен
и рекла гневната кралица [195]
на своя най-доверен рицар:
„Ерек, мой друже, в този час
от ярост чак треперя аз
пред този срам. О, мили Боже,
как този нагъл рицар може [200]
да не възпре поне слугата,
ранил придворната в ръката?
Стигнете рицаря, Ерек,
и нека този лош човек
от дамата си придружен, [205]
да се представи тук пред мен!“
Пришпорил коня си, без страх,
Ерек се устремил към тях,
но в миг пред него се явило
джуджето и му заявило: [210]
„Васале, накъде? Я спрете
и незабавно се върнете!
Да ви напомня ли пак аз,
че няма път напред за вас?“
Ерек отвърнал: „Изрод зъл, [215]
преди до теб да съм дошъл,
от пътя се махни.“ „Не, няма.“
„Махни се, тесен е за двама!“ —
Ерек го бутнал настрана,
но с ненадейна бързина, [220]
замахвайки с камшик, джуджето
ударило Ерек в лицето.
Ерек застинал от почуда
след този вероломен удар,
белязал с кървава черта [225]
и бузата му, и врата.
Но виждал, че не може днес
да отмъсти за свойта чест,
защото рицарят, покрит
с доспехи, носещ меч и щит: [230]
„Умираш — викнал му през рамо —
джуджето да докоснеш само.“
Безумството не носи слава…
И, без да се самозабравя,
Ерек, смирен, поел назад. [235]
„Кралице — рекъл, — срам и яд
изпитвам. В този тежък ден
бях от джуджето унижен.
Не го докоснах с пръст дори,
но кой ли ще ме укори, [240]
щом имам в своята десница
меч само, а пък онзи рицар
е с копие и щит, и броня,
готов за бой да смушка коня
и, както е въоръжен, [245]
за миг ще се разправи с мен?
Оръжието ми сега е —
далече (както всеки знае):
нали не тръгвах днес на бран,
оставих го в Карадиган. [250]
Аз бих се върнал да го взема,
да сложа бронята и шлема,
но този подъл рицар вече
ще бъде много надалече.
Не бих желал да ми избяга [255]
и ще го проследя веднага.
По пътя ще намеря кой
да ме въоръжи за бой.
Тогава чак ще съм готов
да срещна рицаря суров. [260]
Кълна ви се, че аз самия
до смърт със него ще се бия,
дорде в решителния час
не победи един от нас.
Три дни най-много да се бавя [265]
и в замъка ще се представя
пред вас в уречения ден
с победа или победен.
вернуться
Ст. 176: В рицарските романи джуджетата са обикновено пъклени същества, които вредят на героите. В случая джуджето не е индивидуализирано. Единствената му функция е с грубия си жест да предизвика завръзката на интригата.