Паметта услужливо му поднесе поговорка от училищните дни — афоризъм-предупреждение, напомнящо, че от него се очаква да упражнява контрол върху присъщата му логична последователност: „Като следва пътеката на логиката и когато бръсначът на Окам действа безукорно, ментатът съвсем логично може да стигне до пълното си унищожение.“
Да, логиката можеше да те подведе и дори да те провали!
Спомни си за поведението на Тараза в кораба на Сдружението и непосредствено след това.
„Тя иска от мен да осъзная, че всичко ще зависи само от собствената ми преценка. Длъжен съм да видя проблема с моите, а не с техните очи.“
Значи заплахата от Шуонгю трябва да е била реална опасност, която той е разкрил, не е трепнал пред нея и я е отстранил по свой начин.
Но Тараза не е знаела какво ще се случи с Патрин малко по-късно.
В действителност тя не е била особено загрижена какво може да стане с него. Или с мен. Или с Лусила. А с гола̀та? Там е длъжна да прояви максимална загриженост!
Не е логично да се мисли, че… Тег се отказа да продължи в същата посока. Старшата света майка не искаше от него да действа по законите на логиката. Тя настойчиво го подтикваше да направи точно това, което винаги бе правил, и да постъпи по начина, познат ѝ от други опасни моменти и ситуации.
Неочакваното.
Следователно съществуваха някакви разновидности на логиката за всички подобни случаи, но изпълнителите биваха изритвани вън от гнездото, в хаоса…
Длъжни сме да създадем наш собствен ред.
Огромна вълна от болка заля съзнанието му: Патрин! Дяволите да те вземат, човече! Знаел си, за разлика от самия мен! Какво ще правя без теб?
Сякаш чу отговора на своя адютант, произнесен с познатия неестествено важен и превзет глас, с който той винаги бе укорявал началника си: „Башар, ще се справиш по възможно най-добрия начин.“
Постепенното и максимално спокойно обмисляне му каза още веднъж, че вече никога няма да види помощника си в кръв и плът, нито ще чуе истинския глас на стария човек. Все пак гласът бе останал… Личността се беше подслонила в паметта му.
— Няма ли да тръгваме?
Беше Лусила. Тег погледна нагоре и я видя изправена пред наблюдателната му позиция до дървото. Дънкан стоеше зад нея. И двамата бяха сложили багажа си на раменете.
Докато се бе отдал на мислите си, нощта беше паднала. Ярката светлина на звездите хвърляше неясни сенки из горската полянка. Той се изправи, взе багажа си и излезе на открито, привеждайки се под най-долните клони на дървото. Момчето му помогна да заметне денка.
— Шуонгю ще обмисли всички възможности — каза Лусила. — В края на краищата преследвачите ѝ ще стигнат дотук. Знаеш го.
— Но не преди да са изминали и последния метър по фалшивата следа. Тръгвайте.
Поведе ги на запад, през пролуките между дърветата.
Три нощи го бяха следвали по назованата от него „Патринова пътека в паметта“. През четвъртата Тег все още не спираше да се укорява, че не е огледал в развитие последствията и резултатите от поведението на помощника си.
„Добре осъзнавах дълбините на предаността му, но не бях предвидил най-очевидния резултат от нея. Бяхме заедно толкова отдавна, та мислех, че познавам ума му така, както познавам себе си. Дявол да те вземе, Патрин! Нямаше защо да умираш!“
В себе си все пак призна, че е имало защо. Патрин бе осъзнал потребността да го стори. А ментатьт пропусна да направи същото. Логиката можеше да заслепява подобно на всяка друга даденост.
Както Бене Гесерит често казваше и показваше.
Придвижваме се. Шуонгю не го е очаквала.
Трябваше да признае пред себе си, че сегашното бродене из необлагородените места на Гамму го накара да види планетата в съвсем нова светлина. Във Времената на глада и Разпръскването тукашният регион, лишен от надзор, се беше превърнал в диво растително царство. По-късно го промениха донякъде, но все още продължаваше да си бъде пущинак, оставен почти изцяло на самотек. И до днес достъпът до него бе възможен само по Потайни пътеки и с помощта на маркировка за лично ползване. Внезапно Тег видя Патрин като младеж, опознаващ тукашните места — оня скалист стръмен хълм например, внезапно появил се на звездната светлина посред дърветата, или пътеките, очертали сами себе си покрай разклонените гиганти.
„Ще помислят, че сме се втурнали към някой не-кораб“ — бяха обсъждали двамата с Патрин, когато оформяха етапите и подробностите на плана им. — Преследвачите трябва да бъдат подмамени в следваната сега посока. Но помощникът му не бе казал, че той ще бъде мюрето.