Според Тег това не беше случайно, още повече като се имат предвид познанията му за Бене Гесерит. При прословутата склонност на Сестринството да дублира многократно ценните генетични дадености с оглед ефективността на направените капиталовложения, не можеше в подобна ситуация да няма общ онаследен прародител.
Всеки от нас е Атреидес — помисли той.
Тараза не бе разкрила проекта си за гола̀та, но след като бе включен в изпълнението му, башарът виждаше все по-ясно очертаващата се обща форма и конструкция. Окончателният модел липсваше, ала вече успяваше да долови цялостното му звучене.
Поколение след поколение продължаваха сделките на Сестринството за закупуване на голѝте Айдахо от тлейлаксианците, които обучаваха тук, на Гамму, само за да бъдат убивани по-късно. И през цялото време — в очакване на подходящия момент. Всичко приличаше на жестока игра с лудешки бързо очертаваща се непосредствена развръзка, само защото на Ракис се беше появило някакво момиче, което можеше да заповядва на червеите.
Гамму очевидно бе брънка от проекта. Навсякъде се виждаха знаци и следи от Каладън. Омекотени привички и подробности от Дън се наслагваха върху по-бруталната някогашна действителност. Нещо друго бе дошло заедно с населението от убежището на тази планета, където лейди Джесика, майката на Тирана, беше изживяла дните си.
Още при първата си рекогносцировъчна обиколка на Гамму Тег бе забелязал явните и поприкритите белези.
Богатство!
Следите и оставените знаци трябваше само да бъдат разчетени. То буквално течеше в тукашния свят, движейки се подобно на амеба, за да се промъкне незабелязано до всяко място, където можеше да се настани. Знаеше се, че на Гамму има богатство, останало от Разпръскването. Толкова огромно, че малцина подозираха (или можеха да си представят) обема и мощта му.
Той спря внезапно. Маркировката и знаците в околния пейзаж, предадени му от Патрин, изискваха пълна концентрация. Право пред тримата се намираше гола скалиста тераса — характерен отличителен знак, заложен в паметта му от верния помощник. Преминаването през нея щеше да бъде едно от най-опасните начинания в целия преход:
„Никаква пещера или поне гъста растителност за прикритие. Защитното покривало трябва да бъде готово.“
Тег го свали от багажа си и го преметна върху едната си ръка. После даде знак да продължат. Тъмната тъкан на покривалото зашумя, триейки се в тялото му при всяка крачка.
Помисли, че Лусила постепенно се превръща в наистина значима фигура. Не криеше, че се домогва до обръщението лейди пред името си. Лейди Лусила. Несъмнено звучеше приятно. Сега, когато Големите династии полека-лека излизаха от дългия мрак, хвърлен от Златната Пътека на Тирана, светите майки с желаната титла се брояха на пръсти.
Лусила — Впечатаната прелъстителка.
Жените от Сестринството със същото предназначение до една бяха сексуални експерти. Лично майката на Тег го посвети още съвсем млад в тайните на системата им, като го изпращаше при внимателно подбрани местни девойки, за да се изостри чувствителността му към знаковите послания, излъчвани както от самия него, така и от страна на другия пол. Подготовката бе забранена извън надзора на Дома на Ордена, но Теговата майка беше сред еретиците на Сестринството. „Майлс, някога ще ти потрябва.“ Нямаше място за съмнение, че тя притежаваше известна дарба на прорицател. Беше се постарала да го въоръжи срещу Впечатаните изкусителки, специално обучени да усилват мощта и честотата на оргазма, залагайки здрава извънсъзнателна привързаност на мъжа към жената.
Лусила и Дънкан. Впечатаното в нея би следвало да бъде впечатано и в Одрейди.
Почти чу щракването на отделните части от цялото, напаснати една с друга в съзнанието му. Ами странното момиче на Ракис? Дали Лусила щеше да разкрие на ученика си похватите от техниката на съблазняването, давайки му по този начин оръжие, с което той да очарова и примами в плен онази, дето заповядваше на червеите? Данните, необходими за първично ментатско пресмятане, са все още малко.
Тег спря в края на опасния скален пасаж. После върна покривалото в денка си. Докато го уплътняваше, Дънкан и Лусила чакаха близо до него. Въздишка на облекчение се отрони от устата на водача им. Защитното покривало винаги предизвикваше безпокойството му. То не притежаваше отражателния капацитет на пълноценен боен щит, така че попадението на лазестрел щеше да доведе до бързо възпламеняване с вероятен фатален изход. Опасни играчки!